3 април: Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия

1860 г. на Великден в цариградската църква Свети Стефан при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх. След този акт Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия.

Иларион Макариополски

Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски) е български духовник, един от водачите на черковно-националната борба. Получава високо за времето си образование. Първо учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир (1832 г.), където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели.

В Цариград Иларион Макариополски разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. След Кримската война (1853-1856 г.) обнародването на Хатихумаюна донесло нови надежди на българите.

Първа победа спечелва Иларион, който по молба на българската община е ръкоположен за епископ на българската църква в Цариград. Тогава той получава титлата Макариополски. Ръкополагането му за епископ му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта. През 1859 г. участва в разтурянето на унията в Кукуш.

Цариградската църква Свети Стефан

На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора (1861-1864 г.) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. От 1872 г. е търновски митрополит. Умира през 1875 г.