4 април: Симеон II идва в България и обявява, че ще остане

На 4 април 2000 г. бившият български цар Симеон II пристига у нас и обявява, че ще остане в страната. В България последователно пристигат всичките деца на Царското семейство. Княгиня Калина вече е била заедно с родителите си, а Княз Кирил е икономически съветник на Президента на Републиката.

В родината пристигат и Княз Константин и съпругата си Мария. През август същата година участие на събора на Рожен вземат Княз Кардам Търновски и Княгиня Мириям. На 28 август те присъстват на панихидата в памет на Цар Борис ІІІ в храма „Св. Ал. Невски”.

Симеон Сакскобургготски е цар на българите в периода 1943–1946 година и министър-председател на България в 85-то правителство 2001–2005 година.
Роден е с титлата княз Симеон Търновски, син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска и престолонаследник на българския трон. От смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 до 15 септември 1946 г. е цар на България (официално: Симеон II, Цар на българите), но поради ранната си възраст не встъпва в длъжност и от негово име управлява Регентски съвет.

Напуска страната със семейството си на 16 септември 1946 г. За пръв път се завръща на 25 май 1996 г. След завръщането си в България и в политическия живот е познат като Симеон Сакскобургготски.

От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Симеон Сакскобургготски е 48-мият министър-председател на България начело на 85-тото правителство на България. След спечелването на парламентарните избори става лидер на партията Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Симеон II, британската кралица Елизабет II и белгийският крал Филип принадлежат към аристократичния род Ветини.

След напускането на страната, Симеон II идва за първи път в България през 1996 г., след преодолени трудности, свързани с искането да му бъде издаден български паспорт и ЕГН. Българите приветстват неговото завръщане, но тогавашният премиер Жан Виденов отказва да се срещне с него. През 1999 г. Симеон идва в България за втори път с кораб по Дунав, в рамките на международна религиозно-екологична конференция.

Завръща се в страната през 2000 г. , а приз 2001 г. сформирана партия Национално движение Симеон Втори (НДСВ), с което печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите).

През 2005 той прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „Новото време“ (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).
На парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила. БСП печели 31% от гласовете, и първоначално се опитва да състави правителство без втората политическа сила, а само с ДПС.

След като Парламентът одобрява кандидатурата на Сергей Станишев за министър-председател, но отхвърля състава на кабинета, БСП съставя коалиционно правителство с НДСВ и ДПС и активното посредничество на президента. Симеон II получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет.

На първите избори за български представители в Европейския парламент през май 2007 г. НДСВ успява да спечели едно място за евродепутат, след ГЕРБ – 5, БСП – 5, ДПС – 4 и „Атака“ – 3. На проведените на 5 юли 2009 г. избори за 41 НС, НДСВ не успява да премине 4% бариера и остава извън парламента.
На 6 юли Симеон Сакскобургготски подава оставка като лидер на движението. Става почетен член на Атлантически клуб – България.

В момента Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза Българска са отново собственици на част от недвижимите имоти които са притежавали до 1946 година, изчислявани от някои на стойност около 160 млн. евро. (вкл. 2100 хектара гора в района на зимния курорт Боровец). Между тези имоти са резиденция „Врана“ и ловна хижа „Царска Бистрица“.

През 1998 г. Конституционният съд (КС) с Решение 12 обявява за противоконституционен „Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници“. Документът уточнява и че според списъка от 1946 г., изготвен по нареждане на министър-председателя Кимон Георгиев, царските имоти са 17. От тях на царското семейство са върнати резиденция „Врана“ до София, „Царска Бистрица“, „Саръ-гьол“, „Ситняково“, къща в гр. Баня, горски масиви в района на град Самоков – Боровец и с. Бели Искър.

Редица опозиционери твърдят, че решението на КС не е достатъчно основание за връщането на имотите и въпросът трябва да бъде уреден с отделен закон, както и че някои от царските имоти са собственост на Интендантството, а не на царското семейство. От друга страна Интендантството никога не е било държавна институция и не е разполагало с държавни средства. То представлява личната администрация (секретариат) на царете Фердинанд, Борис и Симеон, и е управлявало техните собствени средства от цивилната листа.

Според други тълкувания, някои от тези имоти са държавна собственост, предоставени за обслужване на монархическата институция. На тази основа някои политически противници на Сакскобургготски, включително и Иван Костов, по време на чието правителство са реституирани част от имотите, настояват за анулиране на реституцията. Стела Банкова внася два законопроекта, вторият от името на Партия Атака, с които реституцията се отменя, но те не са подлагани на гласуване.

През март 2006 г. е създадена специална парламентарна комисия за разследване на реституцията на т.нар. „царски имоти“. Тази комисия и партиите повдигат въпроса за царските имоти, но поради необходимостта на управляващата коалиция БСП, НДСВ, ДПС да си осигури стабилност на управлянието, въпросът за незаконно възстановените имоти се потулва. В замяна на това, Симеон безкритично подкрепя всяка инициатива на коалицията.