5 април: Двама честни и силни мъже-водачи на България с един рожден ден

Петко Каравелов е министър-председател четири пъти, Александър Батемберг е два пъти княз, вторият път за няколко дни

В един и същ ден – 5 април, макар и през 14 години разстояние, са родени Петко Каравелов и Александър Батемберг. Първият е бил четири пъти министър-председател, вторият – два пъти княз на България.

Петко Каравелов (р. 1843 г.) е бил наистина ярка личност. Още на 37 години е избран за министър-председател. До тази възраст обаче е натрупал богата биография. Той е по-малкия брат на Любен Каравелов и плановете на баща му Стойчо Каравела били да го изучи за търговец. Революционният дух на фамилията обаче надделява и в Петко. С помощта на Найден Геров той заминава да учи в Москва и това го бележи като русофил през цялата му политическа и човешка биография. По време на освободителната Руско-турска война се включва в щаба на руската армия. След Освобождението създава Либералната партия и активно работи за приемането на Търновската конституция с нейния либерален дух. Спечелва авторитет и през 1880 г. е избран на пръв път за министър-председател. Управлява страната само 13 месеца, тъй като другият важен мъж, роден на 5 април – княз Александър Батемберг, решава да поеме кормилото на властта.

За разлика от Петко Каравелов, Батемберг (р. 1857 г.) е германски потомствен аристократ, роднина както на английския кралски двор, така и на руската царска фамилия. Той също се проявява в Руско-турската освободителна война и този факт му помага да бъде избран за княз на княжество България още през 1879 г.

Батемберг не харесва Търновската конституция, която ограничава властта му. И затова през април 1881 г. извършва преврат, сваля Петко Каравелов, отменя основния закон и започва да крои планове за свикване на ново Велико Народно събрание, което да промени Конституцията и да разшири правомощията му. През следващите две години князът въвежда в България т.нар. Режим на пълномощията, който по същество отговаря на диктаторските му цели.

Дали защото е чужденец, или защото е по-слаб политик от Каравелов, Александър Батемберг се проваля. И то въпреки репресиите над либералите по време на избори. След преврата, Каравелов първо се скрива в Румъния, после се завръща и става кмет на Пловдив.

През 1884 г. неговата партия печели изборите, които Батемберг е принуден да признае. Така Петко Каравелов отново става министър-председател.

Двамата мъже, родени на един ден, стават единомишленици за главната българска тема в онези години – обединяването на разделена България. Именно при управлението на Каравелов, Съединението се случва, а князът го подкрепя абсолютно. Това му коства и титлата.

Голямата радост и възторг на българите – Съединението, среща гнева на руския император Александър III, и Батемберг е принуден да напусне страната през август 1886 г. На 9 август от организаторите на преврата в България е изпратена телеграма до Санкт Петербург, която гласи: „Днес в 3.30 часа сутринта войските и народът свалиха княза, който подписа абдикацията си. Князът и брат му са откарани в манастир. Кръвопролитие нямаше. Телеграми на чужденци не се пропускат“. По-късно Батемберг е прехвърлен в Румъния.

Той обаче има на своя страна най-силния български държавник – Стефан Стамболов. Стамболов не може да приеме външните сили да управляват страната и да решават бъдещето ѝ, и се заема да върне княза.

В продължение на три седмици Батемберг напуска България, връща се обратно и отново я напуска. Все пак волята Стамболов не е достатъчна, за да надделее над решението на руския император. Князът иска съгласието на Александър III да остане начело на страната, но получава категоричен отказ. И на 26 август за втори път и окончателно абдикира. С последния подписан от него документ, той назначава за регенти Стамболов, Каравелов и генерал Сава Муткуров.

Макар че регентите са трима и равноправни, Стамболов поема властта. На 1 ноември 1886 г. Петко Каравелов се оттегля от регенството, още повече, че желанието му сам да избере бъдещия цар на България, не е изпълнено. Стамболов се заема с тази задача и след неуспешната кандидатура на Валдемар Датски, Фердинанд I влиза в двореца. С което Петко Каравелов е несъгласен.

През 1892 г. Каравелов е вкаран в Черната джамия по обвинение, че е участвал в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев. Той е осъден на 5 години затвор, които е трябвало да излежи в Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия или известна още като Имарет джамия, наречена от софиянци Черната джамия.

През 1894 г. Каравелов е помилван, излиза на свобода и след две години основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. През 1901 г. той става за четвърти път министър-председател и отново за кратко – от 4 март 1901 до 3 януари 1902.

Петко Каравелов умира на 59 г. през 1903 г. в София и е погребан в двора на църквата „Свети Седмочисленици“. Всъщност, в двора на Черната джамия, която междувременно става християнски храм.

Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.

Александър Батенберг умира по-рано – на 36 години, през 1897-а в Австрия, след неуспешна операция на апендицит .Останките му са пренесени в София и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолея на княз Александър І в центъра на столицата.