„Това не е виц, а министър“ – прощално за Мирослав Найденов

Земеделският шеф сгафи където можа, попя, постреля и си тръгна

И ловец съм…

Каквото и да се напише за Мирослав Найденов, то няма да опише и малка част от екзотичното му присъствие в правителството. Той беше като един тримата мускетари – нещо средно между Портос и Д’Артанян. Беше незлоблив, артистичен, гъвкав, но винаги с някаква стъпка накриво. Може още да се добави: сръчен в игрите и чак нахален в назначенията, които правеше. Но най-точно Найденов бе закован от съпругата на Плевнелиев – Юлияна, която написа за него в Туитър – „Това не е виц, а министър“.

Гафовете на министъра

вървят с него като сянка. Той си ги носи още преди да застане на

… и певец съм

министерския пост. И, между другото, може би „гафове“ не е точната дума, защото някои от тях са му снесли златни яйца.

Не е гаф фактът, че е бил комсомолски секретар в Старозагорския ветеринарен институт. Това е политиката на младия Найденов. Най-вероятно не е гаф и подписа му под документа за внос на 75 тона старо замразено ирландско месо. Това сигурно е златно яйчице. Подписът е от времето, когато Найденов е бил главен секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба в периода 2005-2006 г. Тогава той е уволнен, но при изгонването му от НВМС, късметът го потупва по рамото. Защото след напускането на службата, министърът се озовава право при бъдещия премиер  Бойко Борисов, който тогава е кмет на София. Ако не се беше случил гафът с месото, Найденов нямаше никога да стане министър.

Един най-първите му и паметни гафове беше назначението на Калина Илиева за шеф на фонд „Земеделие“. Но, за да сме честни – не той, а Бойко я назначи заради приятелството си с баща й. Министър Найденов дори беше нейна жертва. Защото по-късно се оказа, че Калина го е шпионирала и е докладвала на ДАНС за него. А освен това в един от 400-те имейла, които е успяла да изпрати към ОЛАФ – европейската служба за измами с европарите, е натопила и него. Тази жена си беше истински дявол в министерството и Мирослав Найденов извади голям късмет, като се разкри, че немската ѝ диплома е фалшива. Кажете, че няма ангел, който го пази.

Министърът обичаше да открива изложби,

да похапва и да пее на тях, да води тихи разговори с кметовете и да говори приятелски с журналистите. Беше роден популист. Втурваше се да сваля цените на „яйцевъдите“, да показва на ловците как да не се убиват, да въздейства върху хляба. Дори и истински евтина Коледа имахме благодарение на преговорите му с големите европейски търговци. Така той успя да им увеличи оборотите за сметка на българските супермаркети. Но, какво да се прави! Когато Найденов се раздаваше за благото на народа, нищо не можеше да го спре. Когато го обвиняваха в това или онова, той изглеждаше така, все едно казва: „Няма ненаказано добро“.

Миналото лято Найденов бе яко подхванат с шамари от няколко медии заради продажбата на земите от държавния поземлен фонд. Почти не чухме да се защитава, когато му разкриха картите, за това че е споделил с Винпром Пещера за готвените търгове с компенсационни бонове година преди да обяви това на другите играчи. „Търговете са открити, каза министърът. Още миналата година споменах, че ще продаваме земя“. Найденов избяга по терлици през нивите заради това, че даде шанс на винпрома за закупи евтино боновете, с които после се включи в търговете. Скандалът лека-полека затихна, въпреки че започна като голям пожар. Голям корупционен пожар. Но само логика не стига, за да се докажат корупционни престъплания. И министърът за пореден път отърва кожата.

Междувременно,

той работи усърдно да направи щастливи прасетата,

кокошките и другия добитък. Обгради ги с играчки, внесе радост и при клането им. Дори, когато оня ден пристигнаха камионите с прасета и овце пред парламента, той се притесни да не се стресират. Заряза депутатите и отиде при електората си, с което показа, че е министър докрай. Да не забравяме, че Найденов вкара в пътя и търговците, като създаде Агенция по храните. Един от полезните му ходове беше, че разграничи млечните продукти на имитации и истински. А също и че намали количеството лед в замразеното месо.

Дюнигейт в Несебър беше предпоследния му гаф, но той го превърна в предимство и натопи Моника на Станишев по „Всяка неделя“.

Но, на този весел, чаровен, спретнат и игрив министър-ловец, може би се дължи и оставката на правителството. Нека припомним, че именно той не припомни на Дянков за големите плащания към фермерите, които трябваше да се направят до края на януари тази година. Или ако е припомнил, не го е направил достатъчно усърдно. Заради него, а не заради Дянков, зърнопроизводителите заплашиха с митинг София. Но финансовият министър и вицепремиер обра негативите, благодарение и на свадливия си характер. Този възможен протест, добавен като лютив пипер към митингите за тока, взе главата на Дянков и това беше началото на скоротечния край на правителството. То и без друго беше на ръба на пропастта, но някой трябваше да го бутне. Дали Найденов не го направи?  Каквото и да си мислим по този въпрос обаче, едно е съвсем сигурно. Министърът беше верен служител на Бойко Борисов, а и Бойко никога не го погледна с лошо око.

НЕПРЕДУБЕДЕНО МНЕНИЕ НА ФЕРМЕР

Красимир Кумчев: Не мога да видя плюсове в работата на Мирослав Найденов. Казвам го абсолютно безпристрастно. Казвал съм го пред медиите и докато беше министър. Мирослав Найденов имаше ефектни пиар акции, но за управлението на сектора трябва да се съди по крайните резултати. Когато той стана министър, вносните плодове, зеленчуци, месо и мляко в страната бяха около 70 процента на българския пазар. Сега те са повече, със сигурност. За последните три години и половина се увеличаваха ежегодно.

Вярно е, че усвояването на евросредствата се подобри, а и в следващия програмен период ще получим повече субсидии. Но усвояването е благодарение на администрацията, а увеличените пари от 2014 до 2020 г. са заложени в предишни документи и договорености. Чиновниците станаха по-компетентни, а това се дължи на годините, в които трупаха опит. Затова по-доброто усвояване не е заслуга на Найденов. Просто нямаше как администрацията да не напредне в работата си.

Наскоро министърът каза, че в момента българското селскостопанско производство е достигнало количественото равнище от 1986 г. А това просто е лъжа! През 1986 г. отговарях като агроном за огромния ябълков масив край село Трилистник, Пловдивско и тогава реколтата само от него беше по-голяма от тази, която се добиван в цялата страна сега.

През всички години, когато Найденов беше министър, не се промени усещането ми, че се работи на парче. Ето сега например, от субсидиите за качествените плодове и зеленчуци ще вземем някой лев. Но това не решава генерално въпроса.

Найденов беше добър в публичните си изяви и слаб като министър, това е.