Венецът от върбова клонката на Цветница пази дома

Един от най-красивите и светли празници е днес – Цветница, наричана още Връбница. На този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя.

След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. Те пазят дома от злини, с тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

Цветница е денят, в който Иисус Христос влиза, възседнал бяло осле, в Йерусалим. Народът го посреща като цар и светец, защото славата му го предхожда – постилат дрехите си по пътя му и хвърлят клонки от дърветата, викат „Осанна“. Иисус съвсем скоро е възкресил Лазар, а след това чудо  “синапеното“ семенце на вярата започва да расте.

Когато влиза в големия град, Иисус отива в Божия храм и разгонва търговците оттам, като „прекатурва масите на менячите и пейките на гълъбопродавците“, с което си навлича гнева на първосвещениците.

Иисус знае, че когато влезе в Йерусалим, ще започнат да се отмерват последните дни на живота му на земята. Открито му е, че ще бъде предаден, измъчван и разпънат на кръст, но приема да стане така, защото такава е Божията воля.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – „кумиченето“. Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано „кукла“. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета.

На Цветница празнуват всички с имена на цветя и дръвчета.