Не е лесно да си българин

Автор: Надя Петрова

Държавата ме е номерирала с ЕГН и оперира с мен, най-вече, за да ѝ платя за нещо. Аз съм данъкоплатецът и избирателят, моето ЕГН е удобно и на банките, освен на институциите. Днес обаче общинската администрация в Асеновград направо ме респектира. Поисках ксерокопие на един лист, а служителката ми поиска ЕГН-то. Услугата струваше 20 стотинки плюс единния граждански номер. Ама сериозно ли, учудих се. А жената се учуди на учудването ми. Не знам как е в другите общини, но се радвам, че все още можем да ползваме тоалетните без да си даваме личните данни.

Те, личните ни данни, тарикатите открай време ги използват. Баща ми например веднъж беше отишъл на едно общо събрание като дребен акционер. И се оказа, че друг човек го представлява. Някакъв, който удостоверил с „подписан“ от баща ми документ с ЕГН-то му, че е оторизиран лично от него да гласува с акциите му. И това изобщо не е изключение. Нали си спомняте как преди няколко месеца един фермер се наскърби, че са откраднали фирмата му и са продали част от земята му.

ЕГН-та ужасно девалвираха. Ако след сегашния скандал с използването им от партиите някой реши, че е време да ни номерират отново, само ще ни хвърлят в нови разходи. Докато няма наказания за крадците на лични данни, кражбите няма да спрат. А както върви, и както обичайно си върви в нашата евтина държава, наказани няма да има.

Тези дни обаче ме вълнува друго. Не знам дали „Вълкът от Уолстрийт“ не внесе този ентусиазъм, но една група вежливи и рядко нахални хора, ми звъни от месеци с предложения да стана богата. А аз не искам. Те: „Ама, моля ви, опитайте да инвестирате и ще видите…“ Аз: „Кажете ми, че сега, като спрем разговора, ще зачертаете моя телефон и име от вашия тефтер! Иначе ще взема мерки.“ Проблемът е, че не знам какви мерки да взема. Те звънят от различни телефони и нямат спиране.

Фирми, закупили имейлите ми, пълнят електронната ми пощенска кутия с предложения. Хипермаркетите ми задръстват физическата пощенска кутия с вестници и брошури, които изобщо не чета.

Онзи ден едно момиче ми звъни по домашния телефон и ми казва с трагичен и разплакан глас: „Мамо, ако знаеш какво ми се случи…“ Онемях. Нямам момиче. Но, зовът беше разтърсващ. „Моля“, попитах така шашнато, че връзката прекъсна от само себе си.

Преди месец написах в сайта нещо за един изгряващ политик, и тутакси последваха едно след друго три събития: Първо, в рамките на 10 минути се появиха 10 коментара в АгроПловдив, които възхваляваха въпросния политик. Второ, след 2 часа сайтът бе парализиран. Трето, след още 12 часа фирмата, която поддържа интернет адреса, ми изпрати имейл, че спрямо него е започнала свирепа брут атака от много ай пи-та и се наложило да блокират всички.

Сетих се за всичко това покрай откраднатите от партиите ЕГН-та. Моето не е, но утехата е слаба. Живеем в силно вирусна среда и всеки ден сме под атака. Затова ако срещнете усмихнат човек, може да сте сигурен, че той е превъзходен боец.