23 април: Ражда се Уилям Шекспир – най-великият драматург в света

На 23 април 1564 г. в английския град Стратфорд на Ейвън е роден Уилям Шекспир – най-значимия автор в англоезичната литература, прекрасен поет и един от най-видните драматурзи в света.

Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г. Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 г., пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише трагикомедии, наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи.

Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през XIX век.

От 1594 г. Уилям Шекспир започва да публикува някои от пиесите си като печатни издания. Към 1598 г. името му вече се е превърнало в добра реклама и започва да се появява на кориците на тези издания. Дори и след успеха си като драматург Шекспир продължава да играе в своите собствени и в други пиеси.

Шекспир не е имал дял или участие в публикуването на собствените си произведения; нещо повече – не е имал интерес от това. Предоставял е ръкописите на пиесите за трупата, но театрите по онова време смятали, че е лошо за бизнеса да публикуват текстовете – така те са могли да станат достъпни за други театри. Самият Шекспир се вълнувал само от представянето на пиесите на сцена.

Все пак двама от приятелите на Шекспир, Хеминг и Конел, събрали общо 36 негови пиеси, 18 от които дотогава непубликувани, и ги издали като „фолио“ през 1623 г. Именно в това първо фолио пиесите на Шекспир са разделени на три групи: трагедии, комедии и исторически. Днес някои от пиесите (комедии) се отделят в четвърта група – романси или трагикомедии.

През XX век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.

Около 1613 г. Шекспир се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно. Погребан е до олтара на църквата „Света Троица“ в Стратфорд два дни след смъртта му. Епитафията, изсечена на надгробната му плоча, съдържа проклятие към хората, които биха преместили останките му.

Сонетите на Шекспир са цитирани от милиони хора по света, които откриват в тях мъдрост, горчивина и дълбочина на чувствата.

66

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства — родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

(превод Валери Петров)