Димитър Конзуров: Всички в ЕС стоим пред паница, но за другите има черпак, за нас – лъжица

Фермерът на България за 2002 г. отглежда моркови, кара трактор и не иска да се възползва от субсидиите, защото бюрокрацията е огромна

Фермерът на България за 2002 г. Димитър Конзуров ограничи богатото си на зеленчуци стопанство и от няколко години отглежда най-вече моркови. Сви фермата си от 2000 на 200 декара. Намали работниците си от 60 на трима. Оряза разходите си колкото може и самият той подкара трактор. Въпреки промените, които настъпиха в бизнеса му, фермерът от Браниполе, Пловдивско, е все така атрактивен, а опитът, който има, му позволява да споделя наблюденията си образно.

Димитър Конзуров

не смята, че българското земеделие е спечелило от членството си в ЕС,

поне що се отнася до зеленчукопроизводителите. „Всички държави в съюза стоим на една маса пред обща паница. Само че другите гребат от нея с черпаци, а пред нас има лъжица. Не ние, а Европейският съюз спечели от членството ни в него. За тях не сме държава, а пазар. И европейските фермери напълниха страната ни със свои стоки“, обясни Конзуров.

Неговите най-хубави години в земеделието са били от 1996 до 2005 година. „Тогава като че ли нямаше толкова вносни зеленчуци. Тогава ние, производителите, бяхме добре. Българинът също, защото купуваше наши домати, наше месо, сирене от наше мляко. А по-хубаво от нашето няма.

Когато животните пасат, тревата ни е пълна с билки – на всеки квадрат по 60 вида.

И после, когато отворихме границите си, всичко тръгна назад“, припомня си Фермерът на България.

Казва, че неговото лично земеделие се е свило един път заради вноса, втори път заради измама и трети път заради лична грешка. Измамата била със семена преди няколко години. Закупил ти, засял ги, а половината отказали да пораснат. Тогава Димитър Конзуров се опарил от непочтен семепроизводител. Личната му грешка пък е, че преминал от капково напояване към система за оросяване . И много сбъркал, по думите му, тъй като инвестирал за лудо маса пари.

Преди две години фермерът получил

свиреп удар и от държавата, и по-точно от фонд „Земеделие“.

Бил оставил незасети 1000 декара – за целина. Дискувал и пръскал площта с хербициди, както се изисква за получаване на директно плащане на декар. Трябвало да получи 36 000 лева от европейските плащания за площ, а фондът отказал да изплати и лев. Според Конзуров – без мотив. Неговото предположение е, че по това време е имало негласна заповед да се режат парите на фермерите по всички възможни начини. Разказва, че е посетил много кабинети в Пловдив и в София, докато накрая разбрал, че напразно се надява.

 

Според Димитър Конзуров досега никое земеделско министерство не е създало стратегии за развитие на отделните отрасли в земеделието. Въобще липсва посока, която да се следва, независимо от това кой е на власт.

Освен това достигането до европейските и националните помощи е силно затруднено. Исках да кандидатствам за акцизите за горивата, обаче се спрях като видях колко документа трябва да представя.

Само дето не ми казаха да донеса смъртния акт на баба ми,

разказа фермерът. „Системата е толкова сложна, че направо ни изтощава и отказва. А трябва да се направи съвсем простичка, за да може повече производители да стигнат до парите. Контролът от страна на държавата трябва да е силен, но достъпът до субсидиите да е лесен.“ Самият той досега не е кандидатствал с проекти по Селската програма, не защото не се е сетил, а защото според него когато получиш голяма помощ от държавата (или ЕС), веднага ставаш човек на прицел. „Имаш ли милион, партиите те обграждат. Доколкото знам, сега прагът е пет милиона“, уточни фермерът от Браниполе.

Българските граници са разграден двор, според Конзуров. Влиза евтина, лоша стока, а властта нищо не прави да защити българските земеделци. Вместо да се концентрират върху големите вносители, институциите се вторачвали в най-дребните. Така миналото лято фермерът много се ядосал. Бил на тържището до село Първенец, когато видял, че

група инспектори заедно с полицай, са обградили баба,

която била дотикала до пазарището количка със спанак. Проверяващите ѝ търсели касов апарат и защото бабата нямала, напирали да я глобят с 400 лева. „Оставете жената, бе! Докато се прибере инфаркт ще получи от вас“, развикал се фермерът.

 

„Видял съм и най-хубавото, и най-лошото. Доволен съм от живота си“, обобщи Димитър Конзуров, който тази година ще стане на 65. Той съжалява за годините, когато съветският пазар е бил широко отворен за българските консерви, плодове и зеленчуци. Не вярва, че фермерите днес могат да се обединят в групи, за да изнасят продукция или да направят обща инвестиция. И има предложение към правителството относно всички, които са заети със земеделие. „Над 80% от хората, които работят в селското стопанство са на 65 години и нагоре. Пенсионират се със 130-140 лева пенсия. Те са герои на България и правителството трябва да се погрижи за тях, да им увеличи парите“, предлага Фермерът на България 2002 г.