24 април: Започва Арменският геноцид, при който са избити 1 543 271 мъже, жени и деца

На 24 април 1915 г. с ареста и депортирането на стотици видни арменци в Константинопол, днешен Истанбул, започва Арменския геноцид в Османската империя.

Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, е геноцид извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Арменския геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци извършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г.

Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. Жертвите през този период са около 300 000 души.

Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.
Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.

Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина „геноцид“, за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се.

От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оцелели от арменски геноцид както и техните потомци.

Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април.
Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицата Ереван стотици хиляди хора се събират на мемориала. По същото време има протести и в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност.

През 1965 г. по случай 50 годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма „Цицернакаберд“ над река Храздан. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са написани имената на областите, за които се знае, че са извършвани кланета. В края на този парк през 1995 г. е отворен малък музей с информация и снимки за събитията.

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган съвсем наскоро изуми света, като се извини за арменския геноцид. В историческа декларация той изрази дълбоките съболезнования от името на страната си към внуците на арменците, загубили живота си по време на масовите кланета в края на XIX и началото на XX век.

През 2004 година Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите: в Австралия – щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия – Сеара и Сао Пауло, във Великобритания – Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия – много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания – Страната на баските и Каталуния , в Канада – Онтарио и Квебек, в Украйна – Крим.
в САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид.

В Турция лауреата на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.

През 2006 година в 40 Народно събрание е предложено проекторешение за признаване Арменския геноцид, но то е отхвърлено.
През 2008 година, след като българският парламент не успява да приеме декларация за осъждането на Арменския геноцид, общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида; сред тях са Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен.

Общинските съвети на: Бяла Слатина, Бургас, Варна, Видин, Добрич, Карлово, Лясковец, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, София, Стара Загора, Шумен и Ямбол официално са признали извършения над арменците геноцид.