Щастливи хора са фермерите

„Събрали се няколко умни хора при един мъдрец и подхванали разговор за живота.

Единият казал: Животът е несправедлив – добрите и работливите са бедни.

Вторият продумал: Животът е болка – хората боледуват, страдат, умират.

Третият бил на мнение: Животът е измамен – когато мислиш, че най-накрая си намерил щастието, изведнъж то изчезва.

… Всички се изказали. А мъдрецът, който ги слушал мълчаливо, се усмихнал накрая и им казал: „Всеки от вас е прав. Така е, точно такъв животът. И все пак, такъв какъвто е, той е съвършен.“

Тази приказка разказа един фермер, лозар от Брестовица. Къщата му е заобиколена от лозя, които сега зеленеят в най-яркото зелено. Не знам дали някой му е разказал или той си измисли приказката, но ми хареса.

И покрай това си казах, че когато човек е сред това зелено, пред къщата си и пред чаша вино, може да разбере големи истини за живота. От града са избягали, защото градът непрекъснато бърза, върти се около себе си, нервира се, чете вестници, създава интриги и се бори с тях. Заспива с хапчета и се събужда от камионите на „Чистота“. Но тук, сред тишината на лозята е съвсем друго. Сигурно можеш да ги чуеш как растат.

Щастливи хора са фермерите, си казах. И веднага се сетих, че по-голяма истина за този ден не мога да открия.

Това са най-щастливите хора в България, независимо дали те го знаят или не.

Вчера един от тях ми разказа, между другото, че когато му е много зле, отива на нивата при зеленчуците. „Поплаквам си и веднага ми минава“, усмихна се фермерът така, все едно се шегува. Но не се шегуваше.

Друг, който пък отглежда овощни, беше ми казал пред време: „Честно, ако утре си отида, няма да съжалявам за нищо. Създадох градини, намерих пазари, научих децата си на занаята. Нищо повече не искам от живота. И съм падал, и съм ставал.“

За третия фермер, за който се сещам, научиха чак в Америка. Беше му приятно, че медиите отвъд океана писаха за него, но нищо повече. Земен човек. Сигурно гениалните идеи му идват, когато обикаля посевите и гледа, че всичко по земята се мъчи да порасне малко повече, още един ден, още един милиметър. Слънцето го дърпа нагоре, а земята го храни.

У нас икономиката може да е в момента безнадеждно блато, но при земеделието не е така. Нека тези, които говорят, че влизането ни в ЕС е грешка, да попитат фермерите така ли е. Вярно е, че парите не се изсипаха равномерно и че зърнопроизводителите уцелиха големия джакпот. Но е вярно и друго – за всекиго имаше по нещо. Сега обещанията са, че тези, които са били най-зле, ще бъдат поощрени за търпението си.

И пак се сещам за лозаря и за овощаря – те не бяха от облагодетелстваните. Но се справиха. А как човек се справя? Елементарно – когато мисли. Да работиш и да мислиш, това са благата на съвършения живот. А няма по-добро качество на мисленето от това, когато си сред зеленото на природата.

Щастливи хора са фермерите за това, че техните работници имат нужда само от земя, слънце и вода. И малко човешка помощ.

Дори, когато държавата ги мъчи с бюрокрация, щастливи са фермерите, че могат да се утешат с реколтата.

А когато падне градушка или настъпи суша, а от „Напоителни системи“ вдигат рамене, защото ни е такава държавата, щастливи хора са фермерите, защото могат да поплачат на нивата и да им мине. В природата е така: когато ураган пречупи дърветата и забие тревите в земята, след няколко дни тревите се изправят, а след година дървото пуска нови филизи. Когато учиш в това училище, няма как да да не си щастлив.