26 април: 01:21 ч Чернобилският кошмар избухва и отваря ада

28 години след катастрофата мястото около атомната централа в Украйна продължава да е смъртоносно

В 01:21 ч на 26 април 1986 г. Четвърти реактор на АЕЦ „Ленин“ се взривява от свръхенергията на 30 000 мегавата. Предпазният капак с тегло 1200 тона се троши като стъкло и радиационната експлозия изстрелва смъртоносни частици на 2.5 км височина. Вятърът ги поема и ги разнася на запад, север и юг.

Най-голямата трагедия с АЕЦ в света става преди 28 години по време на учение, проведено с множество човешки грешки, част от които са заложени в самото строителство на атомната централа през 1970 г.

Няма статистика, която да измери пълния обхват на последвалите беди. Само в Украйна, където се намира Чернобилската АЕЦ, близо осем милиона души са станали жертва на катастрофата. Много от тях са се разболели от рак заради облъчването.От заразената територия са били изселени 230 000 души.

Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали,

от които 52 000 кв. км с високи нива на силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, които имат период на полуразпад съответно 30 и 28 години в природата. Но ако са попаднали в човека след консумацията на марули, например, той вероятно ще ги носи до смъртта си.

Веднага след взрива са починали 31 човека, които са работели в централата. Облъчените с високи дози са над 600 000.

От 26 засегнати страни България е на 10-о място по степен на поражения.

Първата неофициална информация за огромно радиоактивно замърсяване идва от Швеция и Финландия.

Ден след аварията и Би Би Си съобщава за нея и дава практически съвети какво да се прави.

„Слуховете за огромна авария в АЕЦ „Чернобил“ и за хиляди жертви, разпространявани от Запада, са неверни“, пишат съветските вестници. „Предприятия, софхози и колхози работят нормално“, предава ТАСС на 30 април 1986 г.

У нас управляващата комунистическа партия крие информацията.

Около 1 първи май вали дъжд и няма кой да каже, че с капките падат на земята радиоактивните елементи. Най-заразени са високите части на планините, но и в София например е установено, че радиационният фон се е увеличил 300 пъти. След 1986 г. регистрираните в България случаи на заболели от рак са около един милион.

 

Чак на 30 април се появява информация в официоза „Работническо дело“, според която имало авария в украинската централа, при която загинали двама, имало повреден реактор и известно изтичане на радиоактивни вещества.

На 1 май тече първомайска манифестация, на която стотици хиляди българи приветстват първите вождове на партията.

Тогава по абсолютно престъпен начин от цяла България е скрито, че радиоактивността на атмосферните отлагания е нараснала около 10 000 пъти.

Абсолютният пик е измерен на 3 май на връх Ботев

с отлагания от близо 50 000 пъти над нормата! По-късно става ясно, че върху цялата територия на България са били отложени приблизително 2,5 кг от горивото на авариралия реактор.

На 7 май 1986 г. тогавашният зам.-министър на здравеопазването Любомир Шиндаров от тв екрана успокоява нацията, че нямало опасна радиационна обстановка. За тази изключително нагла лъжа основна заслуга има и тогавашният зам.-председател на МС и шеф на комисията за борба с бедствията и авариите Григор Стоичков.

Години по-късно се разбра, че ръководителите комунисти са знаели тайно и достатъчно за аварията и са взели мерки да запазят себе си и близките си от радиационната опасност. Листните зеленчуци, зреещите череши, млякото от животните, които пасат замърсената трева … За всичко това над 90 процента от българите не са били предупредени. Последвали са 2030 аборта на жени – предизвикани и спонтанни.

Няколко месеца по-късно Четвъртият реактор е бетониран в саркофаг, а операцията е струвала на СССР към 50 000 милиарда американски долара. През 2015 година нова и по-модерна конструкция ще замени компромисния саркофаг около четвърти реактор.

От десетина години Украйна печели от туризъм

към мястото, където се е отворила вратата на ада – АЕЦ „Ленин“ до изселения град Припят.

Ето какво пише в репортаж от туристическата дестинация очевидец в www.maximonline.bg:

„…И ето ме, попаднал в компанията на няколко туристи-безумци, тръгнали на най-извратената екскурзия на света. Крайната й цел е “забранената зона” на Чернобил. Зоната е с диаметър 30 км, в чийто център – логично – се намира чернобилската АЕЦ, чийто четвърти реактор експлодира в ранните часове на 26 април 1986. По време на разбушувалия се пожар в атмосферата са изхвърлени над 190 тона радиоактивни отпадъци. Вятърът отнася 70% от тях към съседната на Украйна Беларус, чиито жители вече две десетилетия понасят тежко здравните, екологични и икономически последствия от чудовищната авария в Чернобил.

За да влезеш в Зоната, ти трябва специално разрешение от украинските власти. (Само местните могат да се разхождат където си поискат.) Маршрутът на нашия тур е внимателно прецизиран, за да избегнем огнищата на радиация; размерите им варират от големината на фризби до зона с диаметър 700 м. Малко след пункта ни посреща нашият гид Юрий Татарчук (казвам „нашият“, защото междувременно се озовавам в туристическа група с няколко британци). Юрий е бивш учител по история. Твърди, че повече обича настоящата си работа (“парите са доста по-добри”). Носи черен анцуг и е пълен с енергия. Самият Чернобил също е изненадващо пълен с живот. Сблъскваш се най-вече с хора, които работят по окончателното обезвреждане и консервиране на електроцентралата. Според Юрий екскурзиите в Зоната не крият никакъв риск за здравето. Въпреки това той не се разделя с гайгеровия брояч, защото нивата на радиация могат да варират рязко. Тротоарът, по който вървим в момента, се смята за безопасен. Юрий ни запознава набързо с основните правила за чернобилския турист: не се отклонявай от маршрута на групата, стъпвай само върху асфалт и бетон, които по правило излъчват много по-малко радиация от почвата, и не пипай нищо. Ама наистина нищо.

След аварията над 40 000 местни жители са принудени да напуснат домовете си. Над 2000 градчета и селца са сринати с булдозери, а стотици други пустеят. Мечките, глиганите и вълците са единствените живи същества, които бродят на воля в радиоактивната пустош. Спираме край нещо като автомобилно гробище – тук са машините, използвани за потушаване на радиоактивния пожар. Безкрайни, проядени от ръжда редици пожарни коли, бронетранспортьори и мъртви хеликоптери с изкривени витла, които изсипвали тонове пясък в отчаяната си битка с горящия реактор. Пясък, който моментално се превръщал в зловеща радиоактивна каша. Никой от нас не обелва и дума. Качваме се в микробуса и подминаваме още едно полуразрушено от времето село. 

Самата АЕЦ е кацнала на ръба на огромен язовир, чиито води се ползвали за охлаждане на реакторите. Спираме пред реактор №4, от който ни дели само една висока, обточена с бодлива тел бетонна стена. Той е на около 150 м, стаен в своя саркофаг – стоманенобетонна черупка, която да предотврати изтичането на смъртоносния товар. Вътре все още има около 200 т ядрено гориво, а предпазната конструкция хич не ми изглежда надеждна. Саркофагът е правен набързо, без да се отчита сеизмичната активност в района, и от множеството дупки и пукнатини постоянно изтича радиационен прах. Доколкото успявам да разбера, никой не е съвсем наясно какво точно се случва вътре, дори работниците по обезвреждането – заради все още смъртоносно високото ниво на радиация. Подхвърлям на Юрий, че сигурно си е живо самоубийство да работиш тук. Той кима мрачно: “Много е опасно, защото радиацията прониква през дрехите, да не говорим за оголена кожа. Някои работници умират само защото са си свалили защитните каски да запалят по цигара.”