29 април: Родена е една от най-големите поетеси в българската литература – Елисавета Багряна

Преди 121 години на тази дата е родена най-голямата българска поетеса на всички времена – Елисавета Багряна.

Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.

Елисавета Багряна е единствената българка, номинирана за Нобелова награда за литература (другите са Пенчо Славейков, Иван Вазов и учителят Иван Грозев).

Поетесата (1893-1991 г.), наричана “Вечната и Святата”, по името на една от емблематичните си стихосбирки, ни оставя много детски книги, преводи на класици и великолепни стихове. В тях жената заема подобаващо място на възвишено същество.

Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите –
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна –
къщиците и градинките, и добитъка на хората –
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише “черното” и “бялото” –
в избите студени, каменни, завещани от дедите ни –
в родния ми град?

Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната –
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, –
мене как ще спреш?