Радан Кънев: Демокрация няма – нито на Изток, нито на Запад
Преди за подкуп се смяташе бутилка уиски, а пари се даваха на адвоката. Днес се броят 3000 лева и се плаща на съдията
Демокрация няма – нито на Изток, нито на Запад в Европа. Но докато в западните европейски държави тя е деградирала, защото не изпълнява основни свои функции, у нас тя не е изначално създадена. Това посочи в лекция, изнесена за първи път пред български студенти лидерът на ДСБ и кандидат за евродепутат от Реформаторския блок Радан Кънев.
Радан Кънев бе гост на Европейския колеж по икономика, администрация и управление в Пловдив днес.
Той започна лекцията си с пример от българското село Розово. „Местни хора, подкрепени от част от медиите, от политици, от своя кмет изхвърлиха три семейства на бежанци, законно пребиваващи у нас. Българските институции не реагираха. Очаква се да реагират единствено международните. И това ще задълбочи още повече кризата на доверието“, започна Радан Кънев.
„Презумцията на хората от Розово е, че чуждият човек, дошъл в селото им, е престъпник. И на второ място – че при наличието на престъпник в селото им, нито една българска институция не може да ги защити – нито полицията, нито Агенцията за бежанците. Последната, впоследствие, оправда тяхното недоверие, с изявлението, че шефът на Агенцията е в чужбина, в командировка. Т.е не може да им помогне. Говорим за дълбока криза на доверие във всички сегменти на обществото ни“, продължи Радан Кънев.
По думите му тази криза на доверие е последица от кризата на доверие в здравеопазването – между пациентите и мотивацията на лекарите, в образованието, в правосъдната система – между хората и адовкатите, адвокатите и съдиите, в бизнеса – между активните хора , между представителите на бизнеса и държавната, и общинска, администрация, която регулира отношенията им.
Кризата на доверието е криза на демокрацията, посочи лекторът. В анализа си той бе категоричен, че докато в страните от Западна Европа демокрацията е в криза, защото е започнала да губи функцията си да прави хората по-богати и по-сигурни, то при нас демокрацията е деградирала, не защото е загубила тези си функции и е разочаровала хората, а защото изначално не е създадена, просто не се е случила.
Радан Кънев посочи емблематични примери за кризата на доверие в здравеопазването, създадени отпреди 1989 г. като „Цветя и бонбони не пием“ – дори и с носталгия да си спомняме за времето, в което подкупът е уиски вместо 3000 лева, това пак не променя степента на доверие. Лидерът на ДСБ припомни реакцията на българските учители с частните уроци. „Ние давахме пари на същите учители, за същото нещо, което те можеха да ни дадат в училище. Но, те знаеха, че системата на образование не им дава достатъчно и намериха начин да си взимат своето за достоен труд. Виновен е не учителят, а държавата, допуснала това положение“. Радан Кънев припомни и трети пример за нарушенето доверие в обществото ни с репликата от 70-те и 80-те години – „Дай 300 или 400 лева, за да ги дам на съдията“, казва адвоката на клиента си. „Разликата между тогава и днес е, че тогава парите оставаха при адвоката, а днес отиват при съдиите, което е още по-лошо“, посочи лидерът на ДСБ.
Радан Кънев бе категоричен, че изходът от това положение не е поглед назад и затваряне в клуба на богатите от страна на западноевропейските държави, както и носталгия към миналото и капсулиране на бедните от страна на източноевропейските. „Няма филм, в който богатият клуб се затваря в себе си и остава богат. Нито пък ние, можем да се върнем назад, да останем сами и да се преборим за промяна на българското правосъдие в различните сегменти на обществото ни. Отговорът и на богатите западноевропейски държави, и на бедните източноевропейски, е в по-голямата интеграция на ЕС, такъв какъвто е в момента“, заключи Радан Кънев.
След лекцията той продължи да отговаря на въпроси на студенти, свързани с това какъв трябва да е моделът на управление, какви да са инвеститорите, възможна ли е единна средноевропейска заплата.