3 май: Ражда се Голда Меир, жената, която мъжки управляваше Израел

Тя заповядва на Мосад да отмъсти за покушението срещу еврейските спортисти от Олимпиадата в Мюнхен 1972 г.

На 3 май 1898 г. се ражда първата и засега единствена жена-премиер на Израел – Голда Меир. Тя е и третият премиер в света от женски пол – след Сиримаво Бандаранайке от Цейлон и Индира Ганди от Индия.

Именно в годините на нейното управление се случва покушението над израелските спортисти на Летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г. На 5 септември  палестинската паравоенна организация „Черният септември“ взима 11 еврейски състезатели за заложници. В замяна иска освобождаването на 200 палестински затворници в Израел. Междувременно обаче при престрелки са убити общо 17 души. Трима от похитителите са заловени, а впоследствие освободени като размяна за отвлечен самолет на Луфтханза.

Летните олимпийски игри не са спрени, което Израел приема като обида към трагедията на нацията. Премиерът Голда Меир апелира към света „да спаси нашите граждани и да осъди извършения неописуем престъпен акт“.

Тъй като „светът“ реагира единствено със съболезнования и траурна церемония на Олимпийските игри, премиерът и Съветът по отбрана на Израел възлагат на Мосад да приложи старозаветния закон: „Око за око, зъб за зъб“.  Само двама от организаторите и изпълнителите на покушението оцеляват след като израелската разузнавателна агенция изпълнява акцията.

Голда Меир е родена в Киев сред глад и болести в обособената антисемитска зона. Когато е на 8 години емигрира в Милуоки, САЩ със семейството си. Там баща ѝ работи като дърводелец, майка ѝ върти бакалия. Голда завършва образованието си, включва се в Младежкото ционистко движение и на 19-годишна възраст се омъжва за Морис Майерсън. Тя и съпругът ѝ заминават през 1921 г. в Палестина, където живеят в кибуц, чиято основна задача е да подготви създаването на държавата Израел.

Дори и да не беше станата премиер, Голда пак щеше да остане в историята на младата държава с факта, че е сред 24-те души, подписали Декларацията за създаването на Израел на 14 май 1948 г.

Преди това още когато е на 28 години, Голда Майерсън се разделя със съпруга си въпреки двете им деца – Менахем и Сара. Те така и не се развеждат. Тя избира фамилията Меир, когато премиерът Моше Шарит нарежда всички членове на правителството да са с еврейски имена. Меир на иврит означава „даваща светлина“.

Голда е човек на политиката. Тя членува в партията Малаи и е сред най-активните ѝ членове. Именно Голда обикаля в САЩ багатите евреи, за да събира средства за младата държава. Работи и като посланик в Съветския съюз. Била е министър на труда и министър на външните работи в различните правителства.

От февруари 1969 г. до юни 1974 е министър-председател на Израел. Болна е от лимфома, но скрива жестоката болест от всички. Ръководи Израел така, че тръгва приказката за нея, че е единственият мъж в правителството.

По време на нейния мандат Египет и Сирия нападат Израел и ударът е наречен Войната от Йом Кипур. Това се случва на 6 октомври 1973 г., когато държавата е атакувана едновременно на два фронта със съветски крилати ракети земя-въздух. Те поразяват израелската авиация, която търпи невероятни щети. Голда Меир забранява полетите на самолетите, а сухопътните воиски на двете арабски държави нахлуват. В това време израелската авиация открива недостатък на ракетите на противника – те са с неподвижна глава, и започва да ги унищожава. На земята израелските танкове удържат някои победи благодарение на авиацията. Армията съумява да се прегрупира и отблъсква част от арабските сили.

По-нататък дипломацията за приключване на войната се поема от новия премиер Ицхак Рабин и краят ѝ е постигнат с дипломатичната намеса на Хенри Кисинджър, държавен секретар на САЩ.

Горда Меир умира на 8 декември 1978 в Йерусалим от рак. Преди да почине, тя издава автобиографичната книга „Голда Меир. Моят живот“, написана по нейни спомени. 

Цитати от Меир: Ако човек не може да изплаче сърцето си, той не може и да се смее от сърце.

 Да си седемдесетгодишен не е грях. 

 Не бъди толкова скромен — не си толкова велик. 

 Песимизмът е разкош, който евреите не могат да си позволят.