4 май: Гоце Делчев се ражда, става велик и след 31 г. умира на същия ден

Той е национален герой и на Македония, и на България

На 4 май преди 111 години се ражда в Кукуш (тогава турски, днес гръцки) един от най-великите и обичани българи – Гоце Делчев. На същия ден, след 31 години, той умира уцелен от куршум в гърдите в село Баница (днес в Гърция). Не е имал време да се задоми и да остави потомство, защото още преди да стане на 19 години се е вдъхновил от великата идея на българите в македонските земи да извоюват свободата си от Османската империя.

В една от песните, създадени за героя, се пее жално какво са казали след смъртта му неговите другари на майка му, когато тя ги попитала за Гоце: “ – Дружино, вярна, сговорна,/ нещо ще си ви попитам,/ право да си ми кажите:/ къде йе Делчо войвода?/ – Бабо льо, бабо старичка,/ като на питаш, да кажем:/ Делчо го, бабо, оженихме/ за адна мома/ църноземка./ Църна му земя постелихме,/ бял камен му възглаве кладохме,/ пак го със земя покрихме.“

Идеите на Гоце (Георги) Делчев за бъдещето на македонската област варират от обособяването на Македония и Одринския вилает като самостоятелна автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности живеещи в нея… до участие в бъдеща Балканска федерация или конфедерация. В същото време той не изключва и възможността Македоно-Одринска автономна област по примера на Източна Румелия да се присъедини към България. Самият Делчев определя себе си, както и славянското население в Македония и Одринско като българи.

Гоце Делчев е водач, идеолог и създател на Българските македоно-одрински революционни комитети, които по-късно се преименуват на Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Създава мрежа от комитети в днешна Югозападна България. В София основава Четнически институт, който подготвя войводи и четници, които да бъдат изпратени във вътрешността на Македония. Събира пари, осигурява оръжия. В Бургас в двора на Минковия хан организира фабрика за бомби.

Още в началото на 1903 г. македонските воеводи започват да се готвят за партизанска война, която да започне през лятото. Още през март същата година четата на Гоце взривява мост над река Ангиста, върху който минава жп връзката Солун-Одрин. По-късно на път към Серес четата му е обкръжена в село Баница от потеря на империята. Начело на хилядата османлии е Хюсеин Тефиков, с който Гоце Делчев е учил заедно във военно училище. Някои източници твърдят, че преди да обкръжи селото Тефиков дал три предупредителни изстрела, за да подсети Гоце да напусне навреме Баница. Четата обаче останала в селото.

Поетът Пейо Яворов, който е пленен от идеите на македонските революционери и лично от Гоце, пише поредица от статии в изданието „Свобода или смърт“. А за смъртта на Гоце разказва, че войводата бил разбудени от „една бабичка, която влетява при тях изгубила и ума, и дума: – Станете, момци! Аскер загради селото и търси по къщите…“

И до сега има само версии за това откъде, как и защо османлийският аскер е знаел, че четата се намира в това село. Говори се за предателства, за вътрешен заговор срещу Гоце Делчев. Каквото и да е било, целта е постигната: Гоце Делчев е убит! Трупът му е закаран до Серес, отдето е върнат веднага за погребение в Баница.

Години по-късно костите на героя са приети в Социалистическа Република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“. Преди това са били за кратко в България.

Междувременно Македония и България не могат да си поделят Гоце Делчев. Той е обявен от съседката за етнически македонец и национален герой на Македония.

У нас пък на неговото име са кръстени град Гоце Делчев и селата Ново Делчево и Делчево в Пиринска Македония. Той е и в класацията „Най-великите българи“. И в двете държави са издигнати десетки паметници на Гоце Делчев. Защото смелият му живот го е превърнал в легенда, с която и двете страни се гордеят.