10 май: Когато книгите горят, диктаторите са щастливи

В 21 век на „аутодафе“ са подложени файлове, снимки и сайтове, които веднъж изтрити, се появяват отново и стават хит

Днес е Денят на книгата в Германия. Той се празнува точно на 10 май, защото на този ден през 1933 г. фашистка Германия организира масова клада на книги. Книги са изгаряли и в античността, и през Средновековието, и през социализма дори. Различни диктатори и идеолози в световната история са виждали във словото заплаха за властта си. И, са били прави, защото само знаещият човек не може да бъде управляван …  Е, поне не лесно.

Преди 81 години вечерта на Бебелплац в Берлин, студенти националсоциалисти докарват с камиони над 20 000 книги на германски и други писатели. Пред операта в Берлин се събират 70 000 души. Лидерът на студентите-националсоциалисти Херберт Гутяр държи реч: „Ние насочваме нашите действия срещу негерманския дух. Сега предавам всичко негерманско на огъня“. И пръв хвърля купчина книги в пламъците. Много от студентите на площада носят униформи на SA и SS.

Нацистите изгарят творби на Хайнрих Хайне, Бертолт Брехт, Стефан Цвайг, Зигмунд Фройд, Хайнрих Ман, Лион Фойхтвангер, Ерих Кестнер, Ерих Мария Ремарк, Томас Ман, Алберт Айнщайн, Теодор Драйзер, Джек Лондон. В огъня отидат дори трудове на Маркс, Ленин и Сталин.

По-късно Рей Бредбъри си спомня аутодафето. Той е бил на 15 години тогава. „Разбрах колко опасно е това, защото ако нямаш книги не може да си част от цивилизация, нито да има демокрация. Ако знаеш да четеш, имаш завършено образование за живота. Ако не знаеш да четеш, не можеш да взимаш решения“.

Авторството на акцията се приписва на филолога-германист доктор Гьобелс, съвсем наскоро назначен за министър на пропагандата на Германия.

Публични акции по изгаряне на книги се провеждат както в Берлин, така и в ключовите университетски  градове на страната:  Бон, Франкфурт-на-Майн, Мюнхен. На „празника на огъня” били задължени да присъстват всички преподаватели и ректорите на университетите.

Днес на площада в Берлин, точно на мястото, където е била кладата за книги, се намира един от най-поразителните паметници на света – „Потъналата библиотека” (Versunkene Bibliothek). Негов автор е израелският архитект Миха Улман (Micha Ullmann), чиито родители напуснали Германия през същата 1933 г. В „Потъналата библиотека“ се вижда в сумрачна светлина бяла стая с празни книжни лавици. Пустото пространство под земята предава идеята за загуба.

Днес книги не се горят, но се унищожават файлове, снимки или направо цели уебсайтове. Опитите за скриване на информация обаче създаде интернет феномена, наречен „Ефектът на Стрейзънд“. Накратко той означава, че всеки опит за цензуриране или премахване на дадена информация води до нейното масово разпространение. Понятието носи името на американската актриса Барбра Стрейзънд. През 2003 г. тя води съдебно дело, с което иска да наложи забрана на медиите да разпространяват информация за личния ѝ живот. В отговор на това сайтовете преливат с данни за Стрейзънд, които иначе не биха видели бял свят.

Ефектът е потвърждение на казаното от Джон Гилмор, че „световната мрежа възприема цензурата като повреда и намира пътища за нейното заобикаляне.“