Каква е разликата между пасище, ливада и мера, разясни доц. Дойчо Димов

Пасище и мера са синоними, посочи преподавателят

Каква е разликата между пасище, ливада и мера? Повечето хора не намират отлики между трите. В края на миналата седмица обаче зам.-министър Явор Гечев съобщи пред земеделски производители в Ловеч, че държавните пасища и мери ще се отдават под аренда на животновъди, докато ливадите могат да се стопанисват и от производители, които не отглеждат животни. 

АгроПловдив потърси доц. Дойчо Димов от катедра „Животновъдство“ в Аграрния университет, за да разясни какво е пасище, какво е ливада, какво е мера.

„Ливадата е постоянно затревена площ, която се коси от един до три пъти. Окосената трева се използва като сено за зимно изхранване на животните. Ливадите може да са изкуствено създадени и естествени“, посочи доц. Димов.

„Пасищата също са постоянно затревена площ, но са за изпасване от животни. Площите могат да се изпасват безсистемно – животните се пускат и те сами избират къде да се спрат. Изпасването може да е и парцелно, тоест да има режим на изпасване. В един участък животните могат да се задържат от четири до шест дни, после да бъдат насочени към втори участък и т.н. Разбира се, времето за което животните ще изпасат даден участък, зависи от размера му и от броя на животните. Една овца например се нуждае дневно от 6 до 8 кг пасищна храна. Един пасищен участък се възстановява за 36 дни“, обясни преподавателят.

„А мерата … Тя е просто синоним на пасище. Няма разлика между пасище и мера“, сигурен е доц. Димов.

Пенко Налбантов, който е председател на Регионалното сдружение на животновъдите „Тракия милк“

потвърди, че пасище и мера е едно и също, нищо че когато говорят за тези площи, от министерството ги назовават и трите. „В документите на общинската земеделска служба пишат „пасище“ и в скоби изписват „мера“. Едно и също е“, каза животновъдът от Първомайско. Той уточни, че пасищата до едно са държавна или общинска собственост, докато ливадите са частни в повечето случаи. Възможно е в планините да има държавни или общински ливади, предположи Налбантов.

До момента животновъдите, които са получили под наем общинско или държавно пасище, не са полагали особени грижи за него. В повечето случаи те се отдават без търг за една година. Кратният срок не стимулира животновъдите да инвестират в подхранване на терена или в изграждане на напоителна система.