Едно от спасените в Балкана момчета: Животът ни можеше да приключи много пъти

Три дни не сме яли, 100 км сме вървяли, разказа Виктор

Виктор Димитров, снимка на бТВ

Тримата студенти от Великотърновския университет разплакаха от радост родителите си, след като след три дни напразни издирвания из Централния Балкан, най-после се появиха над село Тъжа. Въпреки че можеха да се движат, Виктор, Веселин и Христо бяха свалени от ВЕЦ „Тъжа“ до селото с военен хеликоптер. След появата им на мегдана, студентите бяха напрегръщани и нацелувани от най-близките, а местните бързаха да ги потупат по рамото, щастливи да ги видят живи и здрави. Едното от момчетата – Веселин, е най-пострадал. Той е приет в Казанлъшката болница с премазана и инфектирана дясна ръка.

Виктор Димитров разказа набързо патилата на малката група пред бТВ.

Студентът обясни, че тримата са поели в 10 часа в събота към Райското пръскало. Но са объркали пътеките и вероятно са тръгнали нагоре към върха. „Спахме на градушка, на дъжд, под дърветата“, разказа той. „Бяхме без храна и вода. Само където вълци и мечка не срещнахме.“ Според Виктор, при лутането из Балкана, тримата най-вероятно са изминали над 100 км.

„Животът ни можеше да приключи много пъти“, сериозно заяви младежът. И сподели, че е увиснал на 90-градусов склон над водопад, но момчетата го издърпали. „Това е само един от случаите“, отбеляза Виктор.

„Уморен съм, потресен съм, ще си взема един уникално горещ душ,“ сподели той, очевидно премръзнал от дългото гостуване на Стара планина.

Стана ясно, че младежите са звънели над 10 пъти на тел. 112, на хижата и „на кого ли не“. Всички са ги успокоявали, че са взети мерки и че спасителите ще се появят скоро. По всяка вероятност групата е дала неверни сведения за местонахождението си. Забележителното е, че при толкова хора, впуснали се да ги търсят из дебрите под връх Ботев, тримата не са срещнали никого.

Накрая, когато слизали надолу, видели автомобил и разбрали, че идва края на отчаяното бродене.