23 май: Българската войска убива 90 души при Дуранкулак заради … данък

Преди 114 г. земеделците възстават срещу десятъка, обявено е военно положение

През 1900 година българските земеделски производители обявяват война на десятъка и започват масови бунтове срещу правителството на Тодор Иванчов. В тези срамни за историята ни събития са убити 90 души … заради данък.

В над 190 протестни митинги и събрания в страната хората по селата настояват омразния натурален данък в размер от 10% върху произведената продукция да отпадне. Властта обаче не отстъпва. Земеделците недоволстват и започват да обмислят създаване на партия.

Първият сблъсък става във Варна на 5 март 1900 г. Тогава митингът, организиран от Варненския

околийски земеделски комитет завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час.

В Русенски окръг сражения между селяните и войската започват в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хиляди души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове.

Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са сблъскванията в с. Дуранкулак и те са именно на днешната дата през 1900 година. Там войската ранява десетки селяни и убива около 90 души.

На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръзи. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части.

През 1901 г. властта вдига бялото знаме и въвежда поземлен данък. Правителството на Иванчов пада.

Десятъкът е бил въведен още преди турското робство. Тогава държавата е облагала в натура някои от земеделските стоки, включително и дребния домашен добитък. Когато попадаме под игото, данъкът е обхванал всички земеделски продукти и животни. Наричали сме го „юшур“.

След Освобождението новата българска власт продължава да събира десятъка и той е утвърден като важен приходоизточник. Дори през 1880 г. е гласуван специален Закон за десятъка. Две години по-късно държавата решава да го събира измерен в пари. А през 1895 г. десятъкът отпада, тъй като е заменен от поземлен данък. Собствениците на земи плащат налога върху тях според категорията на почвата.

Правителството на Тодор Иванчов обаче решава да върне десятъка през 1899 г., като подготвя законопроект. Именно така се стига до първия масов селски бунт в новоосвободената България. Това е и първият случай, в който българската войска убива българи … заради данък.