Послушайте Валя, тя е най-искрена

Предизборната седмица, преразказана от Георги Петров

През тази седмица ме впечатли най-вече усърдието, с което мои приятели и колеги журналисти призоваваха към масово гласуване на утрешните европейски избори. Толкова ли е трудно човек да си занесе д…-то до изборната секция, питаше се Валя Рашева. Ако не гласуваме, наливаме вода във воденицата на тези зли сили, които искат да ни откъснат от Европа и да ни тласнат към евразийската бездна според Веселина  Седларска.  По темата изразиха мнението си  и  Иван Бедров и други колеги, високо ценени  и уважавани професионалисти.

Валя дори се обърна специално към гъбарите и рибарите. Искрено ги помоли да отидат да гласуват и после да се впуснат в удоволствията на хобито си. Валя искрено иска ние българите да не пренебрегваме основния си граждански дълг – да упражняваме правото си на глас.

По изтъкваната от г-жа Седларска заплаха – таен, но мощно и високо организирано изпълняван заговор за коренна промяна в геополитическата ориентация на страната ни, може да се спори, но едва ли  сега му е времето.

Когато журналисти настойчиво и неприкрито искат да повлияят

пряко с откровени призиви на поведението на читателите, слушателите или зрителите си, това значи, че те са поизгубили надеждата си техните редовни професионални усилия да са били разбирани и разбрани в необходимата степен. И в очаквания от тях процент от читателите, слушателите и зрителите.

Защото ако процентът гласоподаватели, които разбират, че колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-малка е корупционната сила на купените гласове, е равен на процента гласоподаватели, отишли до урните, нямаме граждански проблем.

Значи ли това, че бедата не е в незнанието. Бедата не е в ниската изборна, демократична и гражданска култура на нашето народонаселение.

Къде е бедата?

Много обичам Валя и искрените хора като нея в нашия журналистически занаят и въобще в нашето (може да е всякакво, но то е нашето, друго нямаме) общество и затова ще отида до изборната секция.

Много ще ми е трудно да избера за кого да гласувам.

Ако можех да прочета в бюлетината имената на журналистите, които искрено призовават към участие в изборите, нямаше да имам никакъв проблем. Бих пуснал гласа си за почти всеки от тях. Да, но те не са политици. Г-н Асен Агов е лошият пример на трансформация – от журналист в политик. Прочетох за неговите опити да се върне в журналстиката. Колегите страняли от него, намирисвал им на политика. А той като журналист, отдал се на политиката, имаше куража да огласи една гадна истина. Че журналистиката върви след победителите. Гадна, но истина.

Колко ли от журналистите, искрено призоваващи към избирателна активност, биха могли да преминат през гадостите на вътрешнопартийните отношения, за да стигнат до това имената им да могат да бъдат прочетени в бюлетината. Като кандидати за европейския или за нашенския парламент? Знам го от личен опит в едно предишно политическо време, във вътрешно партийните борби за надмощие и извисяване човешките и професионалните качества не се ценят. Там важи законът на джунглата –

каквото изтръгнеш със зъби и нокти, е твое момчето ми. 

Дори и да притежаваш високи професионални, морални и човешки качества, вътрешноустройствените закони на партията (на всички партии) те потопяват в осредненото и фалшивото, което е спойката между различните личности и безличности, официално обединени от една обща идея за обществен напредък. А неофициално? Нали проследявате поведението на депутата Даниел Георгиев – Малката Тухла? Нали ни призовават да отидем да гласуваме, за да попречим по този начин на мерзките, меркантилни и кариеристични намерения на всякаквите малки и големи тухли.

Като разглеждам имената на кандидатите за Европейския парламент,

виждам двама човека, които са доказали качествата си да станат евродепутати – Ивайло Калфин и Томислав Дончев. Не мога да гласувам и за двамата. Не мога да гласувам и за всеки един от тях по отделно, без лепкавите им  партийни обкръжения да се възползват от гласа ми.

Ще изпълня ли гражданския си дълг да увелича с един глас избирателната активност, като покрай избраната личност гласувам и за някаква тухла? Все едно малката или голямата. В блатото на корупцията малката ще стане голяма и ще роди следващата малка.

Не бих повярвал, че Валя не знае всичко това. Знае го и въпреки това настоятелно моли да отидем до урните. Може би защото отиването до там е все пак признак на някаква активност, а не овчедушие. Права е, прави са и другите колеги. Освен това социологът проф. Михаил Мирчев каза, че

купувачите на гласове са толкова много и различни, че се обезсмислят един друг.

А аз си мисля, че призивите са хубаво нещо. Но като всяко нещо, което човек може да го направи, без да подложи себе си на някакво сериозно изпитание, призивите си остават само призиви. Умните и морални млади хора, които вярват в многопартината система и демокарцията, трябва да се опитат да проветрят партиите. С лично участие и съответните негативи, и дискомфорти, които носи това участие! Няма друг начин. Сухо дупе риба не яде, е казал суверенът.

Другото ние, достатъчно поживелите, сме го преживели. А и като че ли някаква зла атавистична сила ни тегли към него. В началото на тази седмица големият ни историк академик Георги Марков в едно свое интервю се изказа, ако не  ласкаво, то доста примирено за Деветнайстомайския  преврат и Кимон Георгиев.