Доматите и картофите могат да се отглеждат на едно и също място години

Никога не сейте моркови след моркови и магданоз след магданоз

Въвеждането на правилни сеитбообращения е едно от основните мероприятия за поддържане на почвеното плодородие и за получаване на постоянно високи добиви.

Дългогодишни изследвания установяват, че за пипера най-добри предшественици са ранните картофи, зеленият грах и фасул, главестото зеле за късно полско производство и дините. Това е така, ако допуснем, че теренът е определен единствено за отглеждане на зеленчуци. Но, ако пиперът се отглежда на поле, на което преди това е имало тревна смес или люцерна, реколтата е доста по-изобилна.

Същото се отнася и за средноранното производство на домати и патладжани. Засети след тревна смес или люцерна, те дават изключително високи добиви. Ако са на място, където преди се е отглеждала пшеница, реколтата е с 31% по-висока в сравнение с варианта домати след домати. Сред зеленчуковите култури, като най-добри предшественици също се очертават зеленият грах и фасул, ранните картофи и дините.

При главестото зеле за късно производство влиянието на предшественика не е така ярко очертано. Като най-добър се явява зеленият фасул, а добри са зеленият грах и ранните картофи.

Ранните картофи се развиват най-добре, ако са засети на място, където и предишната година е имало ранни картофи. Добри добиви се получават и ако са засети след зелен фасул. Най-слаба е реколта ако са на място, където се е отглеждало главесто зеле.

САМОПОНОСИМОСТ

Установено е, че доматите и и картофите проявяват много добра биологична самопоносимост. Те могат да се отглеждат години наред на едно и също място.

Главестото зеле не се понася като монокултура, а чесънът, отглеждан 3 години подред на едно и също място предизвиква

заболяването фузариоза.

Морковите, кореновидния магданоз и целината реагират силно отрицателно на монокултурно отглеждане.

При краставиците, праза и фасула положителни резултати са получени и при монокултурно отглеждане, но тези видове предявяват високи изисквания към хранителния режим, особено към торенето с оборски тор.