1 юни: Героят от три войни ген. Заимов е разстрелян в името на народа

Той е обвинен във военен шпионаж в полза на Съветския съюз и против интересите на страната, която е обвързана с Германия

На 1 юни 1942 г. героят от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война генерал-майор Владимир Заимов е разстрелян в името на народа като шпионин на СССР. Той умира на 53 години.

От арестуването му до изпълнението на присъдата минават по-малко от два месеца и половина.

Неприкрит русофил, ген. Заимов е против присъединяването на България към Тристранния пакт на Германия, Италия и Япония. Впрочем, такава е позицията и на Военния съюз, където той членува. Военният съюз – организацията, отговорна за двата големи политически преврата, за много репресии и политически убийства, е забранен със заповед на военния министър Христо Луков през 1936 г. Самият ген. Заимов е бил избран за политически секретар на военната организация през 1935 г., същата година е уволнен от армията заради антимонархически прояви.

Обвинението срещу ген. Владимир Заимов е, че в полза на съветското разузнаване е организирал разузнавателна група, която работи под прикритие в принадлежащата на генерала картонена фабрика „Славянин“. Разследването срещу него показало, че поддържа дългогодишен контакт със съветския военен аташе полковник T. Б. Сухоруков.

През октомври 1938 г. полковник Бенедиктов му предлага да сътрудничи на съветското разузнаване, а по-късно ген. Заимов приема. Псевдонимът му е „Азорский“. В периода 1940-1941 г. съветското посолство изплаща на Заимов парични суми около 120 000 лева, които той изразходва за наеми на квартири, абонаментни ж.п. карти и за посещения на кафенета, сладкарници, ресторанти и пр. Далеч след смъртта му Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на СССР разкрива, че ген. Заимов системно е предавал военна и военно-политическа информация за България, Германия, Турция, Гърция и други страни.

Присъдата – смърт чрез разстрел, се основава на самопризнания и показания, дадени главно от племенника му Евгени Чемширов. В настолната книга на Софийския военнополеви съд е записано, че липсват веществени доказателства. По време на следствието Владимир Заимов прави опит да се самоубие.

Той подава и молба за помилване. Тя обаче достига до цар Борис на 3 юни 1942. Върху нея царят собственоръчно отбелязва: „Присъдата вече е изпълнена“.

Генералът е разстрелян е на стрелбището на ШЗО на 1 юни 1942 г. в деня на издаването на смъртната присъда. Той не е разжалван като генерал. 

В този ден в знак на почит към него съветската артилерия по целия Източен фронт спира огъня в течение на 1 минута. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1972 г. за смелост и героизъм в борбата срещу фашизма през Втората световна война, генерал-майор Владимир Заимов е удостоен посмъртно със званието „Герой на Съветския съюз“.