Изборите са ясни, да де, ама на какво да се радваме

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Едно от основните притеснения на българския народ според масмедиите – кога ще бъдат предсрочните избори – вече трябва да е отпаднало. Главатарите на политическите партии са се разбрали, ще са на 5 октомври. То, като кажем главатари, повече върви да следва словосъчетанието политическите шайки, ама нека да сме по-въздържани, като ни е трудно да сме по-възпитани.

И метеоролозите от Българската академия на науките казаха тежката си дума – втората половина на юли ще е с много слънце. Ще има ваканция на море за обичащите морето и можещи  да си го позволят. И печалбица ще има, както за едрите, така и за дребните в т.нар. хотелиерски бизнес по морето. Е, няма да е като миналия сезон, но колкото, толкова. Дай, Боже, по-дълго лято и по-топла есен.

И какава каква стана тя? Оказа се, че и парици да си имаш, пак няма спокойствие.

Не се тревожете за ваятеля и политика, бохема и министъра Вежди Рашидов,

който, оказа се, имал милион и кусур в блокираната банка. Нему, Аллах ли, нашият Господ ли, са дали дарба да вая и да печели. И да загуби тези милион и кусур, други милиони ще спечели, на богатите не се полога мъка. Мъката е за тези пенсионери, които са скътали по някой лев за гробеж. И които черпят тънка струйка гордост, като казват – абе не можах да оставя на децата наследство, но поне на погребението ми масрафа да не теглят. И пред тази мъка не се спряха мародерите.

То аз ги наричам мародери, но те твърдят, че са политици и правят политики. Не политика, а политики. От известно време така е модерно. А какъв е смисълът на това множествено число,  дано само аз да не съм разбрал.

Иначе се заеха да успокояват духовете на дребните спестители. Казаха, че хора се трупат пред нарочените  банки, защото криминални структури злоумишлено са пуснали  лоши слухове за тях. Нарекоха това  нарушение на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. То, като има нарушение на закон, има предвидени и наказания в дебелите книги на съдилищата и юристите. Ама

у нас май големите поразии се правят от неизвестен извършител.

Хубавото е, че Димитър Бербатов излезе, дали организирано или по собствена воля е  все едно,  и каза, че държи парите си в охулената банка и няма намерения да ги мести от там.

Като има хубаво, има и лошо. Лошото е, че не се вижда с просто око как  за три-четири месеца до новите избори от кандидатските списъци ще се изличат старите влъхви и на тяхно място ще дойдат нови, честни и кадърни хора.  Сградата под девиза „Съединението прави силата” ще бъде отново населена от същата фауна.

Още по-лошото – тя ще говори същите глупости. Станишев каза през тази седмица, че рискували да направят кабинет без почти никаква парламентарна подкрепа, за да спасят България от Бойко Борисов. Каза го като някакаво оправдание на недостойното си политическо и личностно  поведение, особено проявило се през същата тази седмица. На есен самият Борисов или някой негов наместник ще обяснава, че спасява България от Станишев. И ние безмълвно ще отваряме  усти и ще кокорим очи като шарани на сухо.

Една депутатка от ГЕРБ разказа на българския народ чрез предаванвето на Димитър Цонев по БНТ как депутатите от БСП ги молели приятелски да им помогнат да се отърват от Станишев. Като  го изпратят евродепутат.

Народните избраници действат като звездите на кеча

– ожесточават се срещу противника, само когато са пред телевизионните камери. Иначе си другаруват и се пазят едни –  други живуркането в топлите и мазни блатни води. А и растящите си претенции  солидарно бранят, не искат примерно да се возят на по-стар от три години мерцедес.

Как да им дадем пътя? Мисля си, че това е сега въпросът, който вълнува по-събудените българи. Една госпожа от фейса, много ми е симпатична, предлага медиите да се договорят и за три дни да ги скрият, да не пишат, да не говорят за тях и да не ги показват. И според нея те сами ще си увяхнат като мушкато пред евтина бирария.

Сигурно е права госпожата, но аз си спомних за нещо, разказано ми много отдавна.

Беше по средата на седемдесетте години. Предстоеше  посещение на първия партиен и държавен ръководител  по общините в района на Котел и Омуртаг. Седмица или две преди това бях изпратен там, за да напиша за радостните вълнения, с които местното население очаква височайшето посещение.

Правих каквото правих и тръгнах да се прибрам късно през ноща. Ударих колата в паднал на асфалта голям камък и бях принуден да се прислоня в най-бизкото село. Където и до ден днешен си живеят турци казълбаши. Наричат ги още алиани, алевити или шеити. Те са по-разкрепостени хора, наричат сунитите черни турци, не забулват жените си и си пийват, без да се крият от когото и да било.

Доста ентусиазирано  ще  да сме опитвали джанковата ракия  и малиновото вино на стареца, който ме приюти, защото

през втората половина на нощта си говорихме съвсем открито

и като стари приятели. Като ми казващ защо си дошъл, аз пък да ти кажа, защо най-хубавата местност над селто ни се казва Бъчварица и как бъчваринът, дал името й, е стнал хайдутин. И заразказва.

И в старо време, както и сега, най-много на власт са си угаждали дребните властници, дребните хора на власт, така уточняваше дядото. Когато е било турско, е имало специални държавни хора, които минавали през селата, за да пренасят  държавната поща. В  това село най-хубава и най-богата била къщата на бъчваря. В нея отсядали султановите хора и неговите  аргати  им слугували и угаждали на капризите. Защото тези серсеми  само по селата се усещали  като бейове и лоши били капризите им. 

Та дошли един зимен ден привечер трима такива  и кондисали в бъчваровата  къща. Яли, пили, каквото поискали, това им било дадено. Като дошло време да си лягат, главатаринът им казал, че искат да спят в неопърдяни, демек съвсем нови черги. Горд човек бил бъчваринът и юначен, не издържал гаврата на държавните меккерета. Наредил на ратая си да донесе нови черги, а той излязъл и се върнал със свредел и три приготвени за бъчвите тапи. Не му било трудно да навърже пияните  си гости. И като ги вързал, им казал, че нови черги ще им даде, но и ще направи така, че да си останат неопърдяни и за следващите султанови хора, които ще дойдат след тях. Защото иначе не би магъл да смогне  на нови  черги. Направил го. 

После скрил фамилията си при далечни роднини, разпуснал ратаите си, запалил къщата и бъчварницата си и станал хайдутин.

На три неща, момче, най се радва човек – на хубавата си и добра жена, на здравото си и красиво дете и на наказаната по мярка лошотия, така ми каза тогава старецът.

Лека да е пръстта му.

 

.