Cynara cardunculus – растението за биодизел, супи и мед най-после у нас

Производители от четири общини засяха тази пролет маслодайната култура, ще я продават в Гърция

Производители от четири общини в най-южните части на България станаха пионери в отглеждането на подобното на магарешки трън растение Cynara cardunculus от семейство Сложноцветни. Семена за него достави тази пролет евродепутатът проф. Владко Панайотов, а ентусиастите са от общините Арда, Крумовград, Момчилград и Кърджали.

Синарата е известна още от времето на Теофраст (IV-III век пр. н.е.), който пръв е описал тревистия вид, но като … кактус. Произхожда от Средното и Западното Средиземноморие, а напоследък площите му в Гърция и Турция се увеличават. У нас синарата е абсолютно непозната.

Гръцката, римската и персийската кухни са използвали части от растението за различни ястия. От цветните пъпки са правели огретени, от дръжките на листата – супи. Синарата е и медоносен вид, който ще е от голяма полза за местните пчелари.

В днешно време обаче маслодайното растение се отглежда най-вече за производство на биодизел, а от сухата маса се правят пелети.

Дизелът се добива от семената, които от декар са между 25 и 30 килограма. От зелената маса обаче може да се добие 800-1000 кг изсушен отпадък.

Синарата се справя сама с плевели, вредители и болести, тъй като е силна като мощен плевел. Само в първата година след засяването ѝ са необходими грижи – плевене и окопаване. Оттам нататък растението развива коренова система, която достига до 5 метра. Затова и няма нужда от поливки. На височина пък синарата стига до 3 метра.

Обича алкалните почви. Най-проблемни за растението ще бъдат евентуалните сериозни застудявания, той като то е уязвимо при отрицателни температури.

Производителите от четирите общини смятат да продават семената на гръцки цех до границата, който произвежда биодизел. За сухата маса ще търсят фабрика за пелети.

Техните първоначални сметки показват, че приходите от синара ще са няколко пъти по-ниски от тези, които им носи отглеждането на тютюн. Точно затова не бива да се смята, че новата култура ще измести традиционната. Хубавото при синарата е, че и разходите по отглеждането ѝ не са сериозни.

Дали сметките им са правилни, ще се види следващата година, когато синарата ще цъфти и ще трупа листна маса.