9 юли: Ражда се докоснатият от Твореца Иван Вазов

„Той създаде българския език, нему България дължи своята култура”, пише след смъртта му Гео Милев 

На 9 юли 1850 г. се ражда любимото дете на Словото Иван Вазов. Няма българин, който да не познава името му и това е така вече повече от век. И ще продължи да бъде, докато съществува България. За такива хора народът казва, че са докоснати от Твореца, че ги е целунал.

Бащата на Иван Вазов – Минчо Вазов, е имал съвсем практични намерения за сина си. Смятал е да го направи търговец. Но, вари го-печи го, от Иван търговец не ставало.

Биографията на наричания и до днес Патриарх на българската литература, е изключително богата. Като се започне с учителите му – Ботьо Петков в Калофер и Йоаким Груев в Пловдив, през жаждата му за четене, се стига до първата му публикувана творба – стихотворението „Борба“, когато е бил на 20 години. И оттам нататък лавината на огромното му творчество се задвижва.

Вазов е бил и хъш, и учител, и донякъде революционер в годините преди Освобождението. Но е не е спирал да върши това, в което е най-добър – да пише.

След Освобождението е станал съдия в Берковица, депутат от Народната партия, издател на пловдивския вестник „Народний глас“ и на списанията „Наука“ и „Зора“. Иван Вазов пише „Под игото“ в Одеса, където бяга след неуспешния проруски преврат. Но очевидно изкушен от възможностите на политиката, след завръщането си в България отново става депутат, а после и министър на народната просвета.

Той обаче остава в историята не като политик, а като писател, оставил невероятно голямо наследство. И като патриот от корена до върха си.

Когато писателят умира от сърдечен разрив през 1921 г., новината потапя в скръб цялата страна. Гео Милев, който преди това е осмивал Вазов не веднъж и дори е казвал „Вазовщината трябва да напусне и театъра и литературата“, сяда и пише следното:

„Иван Вазов даде на българския народ неговата литература, създаде българската литература, създаде българския език, като го направи тъй пластичен, щото да може изрази всичките мисли и трептения на човешката душа. Нему следователно българският народ дължи всички онези културни блага, които можа досега да създаде. Нему България дължи своята култура.”