Европейската комисия започна пет наказателни процедури срещу България

Ако до два месеца не вземем мерки, ще бъде изправени пред Европейския съд

Европейската комисия (ЕК) започна пет наказателни процедури срещу България в областите здравеопазване и политика за потребителите, околна среда, правосъдие, транспорт и морско дело и рибарство. Мерките се предприемат срещу държавите, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от законодателството на ЕС.

По четири от тях страната ни получава последно предупреждение, след което случаите може да бъдат внесени в Европейския съд.

България е призована да съобщи за пропуски в прилагането на

Директивата за трансграничното здравно обслужване.

Тя предвиждаща пациентите да получават здравно обслужване в друга държава от ЕС и да искат възстановяване на разходите за него в своята родина.

Според директивата на пациентите трябва да се предоставя информацията, за да направят информиран избор относно своето лечение в друга държава от Общността. У нас тя е приложена частично. Установени са проблеми свързани с ясното прилагане на правилата за възстановяване на разноските за получено в чужбина здравно обслужване.

Общо 13 държави са въвели частично или изобщо не са въвели тази директива. Освен България това са Австрия, Белгия, Германия, Естония, Гърция, Финландия, Франция, Ирландия, Люксембург, Полша, Португалия и Великобритания.

Крайният срок за прилагане на директивата бе 25 октомври 2013 г. България и останалите страни разполагат с два месеца, за да съобщят на комисията мерките, които са взели за въвеждане на Директивата. Ако съответните мерки не бъдат съобщени, комисията може да реши да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз.

Втората процедура е заради замърсяването на въздуха с фини прахови частици.

Те могат да причинят астма, сърдечносъдови проблеми, рак на белите дробове и преждевременна смърт, отбелязва Комисията. Според ЕК поне от 2007 г. насам практически на цялата територия на България нивото им превишава допустимите норми, затова от България се иска да подобри защитата на гражданите си срещу това замърсяване. Латвия също влиза в процедура заради мръсния въздух.

Още през януари 2013 г. ЕК е изпратила допълнителните официални уведомителни писма до България и Латвия. Ако двете държави не предприемат действия, ЕК може да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз.

Директивата за потребителите,

която предвижда по-прозрачни цени, забрана на допълнителните такси при плащане с кредитна карта и по-дълъг период, в който потребителите могат да се откажат от договор за покупка, е третата, заради която България влиза в наказателна процедура.

България да реорганизира

функционалния блок въздушно пространство,

иска Европейската комисия, както от нас, така и още от 17 държави. Това е първо официално писмо в тази област за България.

Функционалните блокове въздушно пространство представляват общо въздушно пространство, организирано според потоците на въздушното движение, а не според държавните граници. Те са решаваща стъпка към по-ефективна, по-евтина и по-малко замърсяваща система на въздухоплаване в Европа. Всички страни от ЕС трябваше да са привели в действие своите ФБВП до 4 декември 2012 г.

Междудържавното споразумение за създаване на функционален блок въздушно пространство между България и Румъния влезе в сила, но напредъкът в реорганизирането на въздушното пространство и в ефективността на услугите за въздухоплаване е бавен. Това означава повече закъснения, потребяване на повече гориво и оттук – повече емисии на парникови газове и по-големи разходи за авиокомпаниите.

В изпратените днес официални уведомителни писма ЕК настоява от държавите да предприемат действия за оптимизиране на изпълнението на ФБВП и услугите за въздухоплаване.

Предупредените държави разполагат с два месеца за отговор и представяне на своите съображения. Ако съответната държава не се съобрази, Брюксел може да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз.

България, Гърция и Словения не спазват регламента за контрол на риболова,

по-специално на задълженията за осигуряване на пряк електронен обмен на съответна информация с другите държави от Общността.

Държавите от ЕС трябва да създадат необходимите системи, които им позволяват да обменят по електронен път данни за риболова. Липсата на такава система може да възпрепятства корабите от други държави от Общността да упражняват правото си да ловят риба в тези три страни и да разтоварват или продават риба на тяхна територия, се отбелязва в съобщението. По същия начин риболовни кораби, плаващи под флага на България, Гърция или Словения, могат да бъдат възпрепятствани да ловят риба извън териториалните води на тези държави и да разтоварват или продават риба в други държави от ЕС, пояснява Комисията.

От 1 януари 2010 г. тези изисквания са задължителни за всички държави в ЕС. Ако не получи задоволителен отговор в срок от два месеца, комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Гърция и Словения, се допълва в съобщението.