12 юли: Последната Конституция на България е приета след гладна стачка и зла клетва

Днес се чуват все повече гласове, че основният закон е дал власт на партиите, отнемайки я от обществото

На 12 юли 1991 г. Великото Народно събрание гласува последните текстове на Конституцията,

която е основен закон и до днес.

Приемането на Конституцията става при обтегната обстановка. 39 депутати напускат парламента и издигат палатков лагер около храма „Александър Невски“. На 10 юли някои от тях започват гладна стачка. Водачът на социалдемократите Петър Дертлиев остава в Народното събрание, тъй като е абсолютно убеден, че новата Конституция е необходима на страната. Затова и противниците му наричат основния закон „Дертлиловски“. Според Георги Петров, член на Конституционната комисия и участник в протеста, той е бил насочен „срещу бавното изготвяне на Конституцията и липсата на гаранции за наказване на виновните за тежкото икономическо положение.”

Блага Димитрова, бъдещ вицепрезидент, изрича зла клетва срещу народните представители, останали в парламента: „Който подпише конституцията, да му изсъхне ръката.“

От общо 400 депутати във ВНС конституцията е подписана от 313. От тях 210 са от БСП, 145 от СДС, 23 от ДПС, като има и няколко депутата от други партии.

Срещу приемането започва гражданско неподчинение. В деня на приемането на Конституцията има митинг на площада, наричан Демокрация. Преобладават обаче мненията, че трябва да се върви конструктивно напред на база приетата Конституция.

Днес Конституцията се счита за остарял и несъвършен закон, който е отнел властта на обществото и е позволил на партиите да я присвоят. 

На миналогодишните протести, започнали след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, едно от най-важните искания бе за промяна на Конституцията. То остана без последствия.

Според предприемача Сашо Дончев последната Конституция е реплика на Живковата. Тя не определи правилно пътя ни. През 1991 г. не направихме полезния прочит и не дадохме шанс на социалните антрополози да направят този прочит, каза вчера той в „Панорама“ на БНТ. И даде пример с това как Конституцията позволява на партиите да формират правителство дори когато само 25% от избирателите са представени в Народното събрание.

Бившият конституционен съдия Георги Марков е сред най-ожесточените противници на основния закон. Според него големият проблем на България е една безкрайно лошо функционираща Конституция, която за 25 години е тълкувана над 70 пъти от Конституционния съд. На нея дължим и неработещата съдебна система. Съставът на Конституционния съд трябва да бъде пряко избиран. В противен случай са налице фрапантни зависимости, каквито например се появиха по делото Пеевски.