15 юли: Те, тъй и тъй, все ще ме убият!

Стефан Стамболов е съсечен с ятаган и нож в центъра на София

На 15 юли 1895 г. бившият министър-председател Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София. Атентатът срещу него се случва година след като е свален от власт и по жестокост надминава дори въображението.

Стамболов е предчувствал смъртта си, свидетелстват по-късно неговите близки приятели. Той често сънувал убития по погрешка бивш финансов министър Христо Белчев при предишното нападение над него през 1891 г. Дори споделил с приятеля си Иван Салабашев, че скоро ще бъде убит. А той го попитал защо тогава ходи всяка вечер в „Юнион клуб“. „Те, тъй и тъй, все ще ме убият“, отвърнал Стамболов. „Но по-добре е да ме убият на улицата, та да умра сам, отколкото да хвърлят в къщата ми бомба, та покрай мене да пострадат жена ми и децата ми.“

Още като млад, циганка му предсказала бъдещето. Тя казала, че го вижда най-отгоре на държавата, но не му спестила, че ще умре на улицата без да доживее до старост.

На 15 юли вечерта, излизайки от любимото си кафене „Юнион клуб” на ъгъла на улиците „Раковски” и „Иван Вазов” (днес там има градинка), Стамболов е нападнат. Заговорът е замислен перфектно.

Пред кафенето, което е на 200 метра от дома на бившия премиер, чака нарочният файтон на съзаклятника Мирчо Ацев. Стамболов е съпровождан от верния си охранител Гунчо (някога хайдутин) и от Димитър Петков. Тримата се качват на файтона. Когато стига до пресечката с ул. „Стефан Караджа”, оттам изскачат двама мъже. Единият застава пред файтона и стреля. Файтонджията Ацев спира, а Стамболов се усеща и извиква на Петков „Загубени сме!”. Скача от файтона и побягва. Гунчо не успява да го последва, защото файнтонджията подкарва бясно конете напред. При потеглянето и едноръкият Димитър Петков пада назад във файтона. Така Стамболов остава сам.

За негови убийци историята сочи македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю, и Боне Георгиев. Към тях се присъединява Атанас Цветков, наричан Талю. Тичайки, Стамболов вади от джоба си револвера, който винаги носи, и го насочва към преследвачите си. В този миг Халю го настига и с ятаган посича дясната му ръка. Стамболов пада, а убийците продължават да го удрят с ножове по главата. Малко по-късно, тичайки към мястото на атентата, охранителят Гунчо започва да стреля във въздуха и така прогонва нападателите. Стамболов обаче е в критично състояние.

През трите дни в болницата лекарите ампутират двете му ръце. Една от раните по главата се оказва фатална – Стамболов получава възпаление на мозъка, което е и официалната причина за смъртта му.

Дори и погребението му, което е на 18 юли, е съпроводено с пошли викове и замеряне с камъни.

Разследването срещу атентата започва с откриване на оръжията на извършителите — ятаган, дълъг нож и револвер, които следствието свързва с търговеца на оръжие Наум Тюфекчиев. Задържани са Тюфекчиев, Мирчо Ацов, Боне Георгиев и двамата полицаи, охранявали Юнион клуб. Халю успява да се укрие. Преди да бъде освободен под гаранция, Тюфекчиев пише до външния министър Григор Начович, че успешно са свършили „оная работа“ и го моли за по-бързо освобождаване.

Властта публично обявява, че престъплението е извършено като лично отмъщение и няма политически характер.

Съдебното дело за убийството се гледа от Софийския окръжен съд през декември 1896 година. Обвиняеми са Боне Георгиев, Михаил Ставрев (Халю) и Атанас Цветанов (Талю) като извършители, Наум Тюфекчиев като подбудител и Мирчо Ацов като съучастник. Халю и Талю се съдят задочно, тъй като успяват да напуснат страната. Присъдите са произнесени на 13 февруари 1897 година. Наум Тюфекчиев и Мирчо Ацов са осъдени на по три години затвор за помагачество, Боне Георгиев е оправдан, а присъди срещу Халю и Талю не са произнесени, тъй като отсъствието им е попречило на разследването. На 24 март 1898 година Софийският апелативен съд отменя присъдата на Наум Тюфекчиев.

През 1900 година Халю се връща в София и се опитва да изнудва братя Тюфекчиеви, обвинявайки ги, че са спрели обещаната му издръжка. В края на 1901 г. той е арестуван и в края на 1902 г. е осъден на смърт от Софийския окръжен съд. Присъдата е обжалвана в Софийския апелативен съд, който на 14 април 1914 г. я заменя с 15 год. затвор и Ставрев е изпратен в Шуменския затвор.