Хумусът в българските почви намалява. Как да го запазим?

Ограничете обработките, заоравайте растителните остатъци, прилагайте комбинирано торене,съветва експертът

Доц. Рада Попова от катедра „Почвознание и агрохимия“ в Аграрен университет – Пловдив пред АгроПловдив

Доц. Попова, всички знаем какво е почва. Но на какво дължим нейното плодородие?

Плодородието бива естествено, тоест създадено е от природата. И ефективно, когато се намесва човекът. Самата почва е природен продукт, тяло, основно средство за производство, но и начин на живот, защото той е немислим без почва. Светът се храни от нея, строи и стои върху нея. Земеделието от една страна подобрява почвата като прилага правилни технологии при отглеждането на културите. Но от друга страна уврежда самото плодородие. А то зависи от наличието на органично вещество – хумус. Всеки земеделец иска да го има в по-големи количества в стопанството си. Важни са също различни минерални съставки, съединения, които влизат във взаимодействие с хумуса. Това са т. нар. органо-минерални комплекси.

Възможно ли е да увеличим съдържанието на хумус?

Хумусът е нещо, което не може да бъде увеличено. Той е образуван тогава, когато се е формирала почвата. Тоест, преди 4 милиарда години. Изчислено е, че за да се формира един сантиметър хумус трябва да минат 100 години без да се обработва почвата. Това означава, че хумусът не може да бъде възстановен. В сравнение с 50-те години на миналия век, днес хумусът е с 1.5% по-малко отколкото е бил. Примерно при черноземите, които се славят с най-високо естествено плодородие, хумусът е бил 5 % в средата на 20 век. А сега дори 3% се среща рядко. Хумусът в почти всички наши почви варира до 2 или малко над 2%. Почвите на България са със средна до ниска запасеност с хумус.

Има ли мерки, с които да се забави извличането на хумус?

Да, има. Една част от мерките са застъпени в т.нар. Наръчник за добрите земеделски практики, издаден 2010 г. В него има 3-4 стандарта, които конкретно касаят почвите. Първият е за борба с ерозията, която отнася точно хумусния хоризонт, който е най-горният. Вторият стандарт е за мерките за запазване на хумусното съдържание. И третият е за структурата на почвите. Но структурата неминуемо е свързана с хумуса. Тоест, когато губим хумус, ние обезструктуряваме и почвата, тя се разпрашава. Най-много хумус има в горните 30-40 см, макар че при черноземите се среща и по-дълбоко – до 60-80 см. 

Какъв най-лесен и разбираем съвет можете да дадете на земеделските производители, така че да запазят плодородието на земята за по-дълго?

Хумусът се разрушава от честите обработки на почвата. И една от препоръките е колкото може по-рядко да обработваме почвата, като отглеждаме културите. Защото там става обръщане на този хумусен слой, влизане на кислород, при което започва да се разгражда това сложно органично съединение. При трайните насаждения – овощни градини и лозя, ситуацията е по-добра, защото там няма толкова чести обработки, както е при едногодишните култури – зеленчуци, житни и други. Една от мерките, които се прилагат при овощните е засяване на бобови растение между редовете. Те обогатяват почвата с азот по естествен начин. А азотът влиза в състава на хумуса, който съдържа предимно органичен въглерод и азот. Така растенията извличат по естествен начин азота, с който бобовите са обогатили почвата и по този начин се запазва хумуса. Друга мярка е заравянето на растителните остатъци. Затова и не бива да се палят стърнищата, а растителността трябва да бъде заоравана в земята. Идеята е, че микроорганизмите ще започнат да разграждат заораните части до азот и въглерод и те ще станат в усвоима форма за следващите растения, които ще се отглеждат. 

Препоръчвате по-малко обработки ни почвата, но как без тях могат да се отглеждат зеленчуци, житни и въобще стопански растения? Вярно е, че съществува натурално земеделие, но в България то почти не се прилага… (за натуралното земеделие виж тук)

Да, получава се омагьосан кръг. Ако искаме да имаме продукция, трябва да спазим технологиите на отглеждане, които пък изискват обработка на почвата. Биологичното и особено натуралното земеделие е една добра идея, но неизпълнима, ако искаме високи добиви. Може да се практикува от семейните ферми за по-качествена продукция, но биологичното земеделие не може да изхрани хората на земята. Тези, които отглеждат в двора или на вилата си растения, също могат да се съобразят с препоръката за по-малко обработки на почвата.

Правени ли са изчисления след колко години почвата ще стане неплодородна? Кога ще изчерпим хумуса от нея?

Не знам да са правени подобни изчисления, но те така или иначе, не могат да се обобщят за почвата по цялото земно кълбо, защото тя се използва с различна интензивност и по различни технологии. Но, за съжаление, истината  тази – като използваме почвата, за да ни изхрани, няма начин в един момент да не изчерпим хумуса. Защото той просто се използва. Когато закупим пералня или печка, дори когато ги използваме по правилния начин и според указанията, в един момент животът им свършва – развалят се. По принцип растенията могат да се отглеждат и по изкуствен начин. В Израел например нямат почва, а предимно пясъци и камъни. Там всички зеленчукови култури се отглеждат в оранжерии при контролирани условия и с капково напояване, чрез което се подават на растенията нужните за изхранването им елементи.

Но сигурно хумусът дава друг вкус на плодовете?

Определено! В Израел можете да видите огромни плодове, но те не са вкусни.  

Чиста ли е почвата ни?

За замърсяването на хумуса все повече допринася замърсяването на околната среда. В нашите среди използваме термина биологичен кръговрат. Замърсявайки почвата, ние замърсяваме водите, въздуха, растенията, животните и накрая себе си. Тоест, всички замърсители стигат до нас, ние затваряме кръга. И затова боледуваме от нови заболявания, отключваме алергии. Но това не е станало изведнъж, а постепенно.  

С каква скорост българските фермери изразходват хумуса?

Като качество на почвата, като плодородие, България стои доста добре на общия фон, имайки предвид и нейното географско положение. Защото на Север почвите имат хумус, но той не е с това качество като българския. Той е в кисела среда и земеделците са принудени да отглеждат култури, които виреят при тези условия – картофи, моркови, донякъде ръж и други. България е между типичния умерено-континентален климат и между субтропичния. Това е формирало почви, които са с доста високо плодородие. Въпреки че хумусът е намалял, все още имаме условия да развиваме добро земеделие. Почвите, които ние използваме за земеделие са със слабо кисела до неутрална и слабо алкална реакция. Кисели са горските почви. Просто хумусът, който се образува от горската растителност предполага повече органични киселини в неговия състав. Докато почвите в равнините са от тревна растителност, която дава по-качествен хумус.

Къде в Южна България са най-плодородните почви?  

Навсякъде. При нас почвите могат да се нарекат средиземноморски тип. Те са червеникави заради по-топлия климат и заради повечето желязо в тях, което идва от кристалната структура на почвообразуващата скала. Заради железните окиси почвите в Гърция, Турция, Италия, Испания и други южни държави са червеникави. Те са много подходящи за лозя и овощни култури.

Може ли да обобщите съветите към земеделците за запазване на почвеното плодородие?

Казах най-важните от тях – да се намалят обработките, ако е възможно. Да се заорава всеки вид растителност. Да се тори по възможност с компост. По принцип всяка органика, която човек има под ръка, трябва да се използва. Не можем да подминем и химията, но трябва да използваме комбинирано торене. 

А по какъв начин химията разрушава плодородието?

От изкуствените торове почвите се вкисляват. Всичките торове са сол на някаква киселина. Растенията дръпват необходимия им елемент, а минералната киселина остава в почвата. Тя е много по-силна от органичната киселина. Много малко растения могат да издържат на вкислени почви. Пшеницата пък изобщо не може да вирее в такава среда. Киселите почви могат да се подобрят, ако ги варуваме, тоест да вкараме калциев карбонат, калциев окис и въобще варовити материали, които да съдържат калций. Калцият е този, който се преборва. Но ако варуваме, трябва една година да чакаме, защото иначе растенията ще изгорят. След година трябва да измерим pH и няма гаранция, че ако се е вдигнало, на следващата година няма пак да падне. Освен това варуването е скъпо мероприятие.