Светлана Боянова: Трябва да превърнем в пасища 640 000 дка орна земя

Защото сме пó католици от папата, си поставяме условия, които ЕС не изисква

Представяме коментар на председателя на Института по агростратегии и иновации и бивш зам.-министър на земеделието Светлана Боянова относно пасищата и условията на Европейския съюз за тях. Боянова предупреждава, че България е задължена да поддържа пасища, които представляват 13.5% от общата заявена площ. Това означава, че за да не бъдем санкционирани, ще трябва да затревим почти 640 000 обработваема земя. В същото време страната ни не се е възползвала от редица възможности да използваме съществуващия ландшафт. 

Публикуваме коментара без редакции.

Светлана Боянова, председател на Института по агростратегии и иновации

Пасищата стоят като истинско предизвикателство пред българската държава. Големият проблем е, че сме задължени от ЕС да осигурим минимално съотношение между тях и общата заявена по СЕПП площ. България обаче вече е паднала под този процент и трябва да ги увеличи.

441 710 ха са били заявените пасища през 2007 г., което е 13,05% към общата заявена площ

и това е коефициентът, под който не трябва да падаме с повече от 10%. Т.е. не трябва съотношението между заявените пасища и общата заявена площ по СЕПП да пада под 11.75%.

Към 2011 г. са заявени 365 776 ха. Това са 10,29%  към общата заявена площ или – към 21% по-малко от референтния процент.

През 2012 г. са заявени 355 346 ха, което е 9,8% спрямо общото или около 25% понижение в коефициента.

Реално, за да достигнем 11.75 % съотношение, е необходимо да се преобразуват в пасища 63 963 ха обработваема земя.

За съжаление България сама си пречи, защото поставя свръхвисоки изисквания

при ползването на пасищата.

Защото Европейският съюз позволява прилагане на регионални практики. В постоянно затревените площи и постоянните пасища може да се включват други подходящи за паша видове като храсти и дървета, при условие че тревата или другите фуражи остават преобладаващи – над 50%.

И още: дава се възможност на държавите членки да вземат решение: да се счита за постоянно затревена площ и подходяща за паша земя, по отношение на която се прилагат установени местни практики, при които тревите и другите тревни фуражи традиционно не са преобладаващи в зоните на паша – т.е. те са под 50 %.

В България сме приели да няма регионални практики и по този начин не се допускат повече от 5 до 7,5 дървета или храсти с височина над 50 см. на декар, в зависимост от продуктивността на пасището, като те не трябва да са компактно разположени. Регламентът ни дава възможност да увеличим размера на допустимите храсти и дървета, при положение че се прилагат някои установени местни практики за паша.

(Например, според сега действащата наредба: 5 дървета могат да заемат площ само от 15 кв. м. (по 3 кв. м. на дърво), което е едва 1,5% от всеки декар – т.е. в този случай държавата изисква 98,5% тревно покритие. В регулациите е записано, че за равнинните райони се изискват 90% (до 100 кв. м. на декар), а в планинските 80% (до 200 кв. м. на декар). В същото време служителите на ДФЗ и МЗХ се престарават в следенето на тези консервативни критерии и често изискват да няма нито едно дърво или храст на даден парцел.)

Така поради свръх консервативните си регулации, България рискува да получи санкции от ЕС.

Съгласно определението за „активен земеделски стопанин” от Регламент 1307/2013 г. не се отпускат директни плащания на физически или юридически лица или групи физически или юридическа лица, чиито земеделски площи са основно естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване площи, и които не извършват върху тези площи минималните дейности, определени от държавите.

Има възможност обаче косенето на тези земеделски площи, които са естествено поддържани в състояние за паша, да се прави през година и това да бъде обосновано с екологични причини. Това би улеснило значително усвояването на тези площи. Дали България ще се възползва от тази възможност?

И още: дори и да се опитаме да изчистим пасищата от храстите и дърветатата, ние няма как да успеем за няколко години напред, тъй като храстите и дърветата имат издънки. Затова е

задължително да има по-либерални условия за изостаналите землища

в страната. В противен случай те никога няма да се развият, а пасищата ще се превърнат в гори и няма да разполагаме с нужното количество пасища, което сме задължени да поддържаме пред ЕС. Затова  е по-удачно за неподпомаганите досега пасища да има срок от 5 г. с по-либерални условия, например: 50% тревно покритие.

На трето място: правилата на Европейския съюз позволяват при пасищата и ливадите да се прилагат „възможности за редукция“ при положение, че България избере да приложи пропорционалната система за определяне на допустимата площ.

Т.е. ако има принципно недопустими особености на ландшафта – дървета, живи плетове и т.н., плащането да бъде намалено пропорционално, а не да се санкционира, както беше досега, в сегашния троен размер.

(Например: заявени са 100 дка, но 10 дка се оказват недопустими поради наличие на дървета, живи плетове. Съответният фермер ще получи субсидии за 90 дка, вместо само за 70 дка при сегашната система за глоба в троен размер.)

Позеленяването: Държавата трябва да определи екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000 и

може да определи и допълнителни зони извън Натура, като въведе забрана за разораване

на тези площи от земеделските стопани. Освен това Министерството на земеделието и храните трябва да създаде слой „Постоянно затревени площи”. Забраняват се преобразуването и разораването от земеделските стопани на постоянно затревените площи, включени в слой „Постоянно затревени площи”.

„Площи за постоянно затревени площи“ означава земята, която е заета от постоянни пасища, декларирана през 2012 г. от земеделските стопани, както и площите за постоянно затревени площи, декларирани през 2015 г. Големият въпрос е кои площи България ще вкара в този слой “Постоянно затревени площи“? Дали ще бъдат включени площи, които по начин на трайно ползване са ниви, но са затревени и са заявявани като пасища през 2012 г. например, както изисква регламентът, или ще се даде възможност на земеделските стопани, които са собственици на земята или я поддържат в добро земеделско състояние, да си я заявяват като ниви и да я обработват след 2015 г.?

Дялът на постоянните пасища е много нисък в няколко държави-членки (Финландия, Дания, Италия, България), като в България е изчислено, че земеделските производители няма да правят допълнителни разходи за поддържане на ПЗП през новия програмен период.

Почистването на пасищата също е проблем.

То е осуетено, защото за него са отговорни много институции – включително еколозите към общините, горските стопанства и ОСЗ Земеделие. Общините и горските стопанства поставят рестрикции пред почистването на пасищата от дървета и храсти, а за привеждането им в добро земеделско състояние се изисква изрязването им. Съответно много общини не знаят как да издадат разрешителното, поставят високи такси от 12 лв. на корен и други местни практики, които възпрепятстват почистването. Лесничеите от своя страна считат растенията с диаметър над 6 см. за дървета, а пасищата с над 10% покритие на дървета – за гори, дори и тези дървета да са дива ябълка, глог, дрян и други негодни за дърводобив видове. Така много пасища се присъединяват към горския фонд – включително общински, държавни и частни пасища. Нужно е държавата да се намеси и да реши дали пасищата, обрасли с глог, мъждрян, драка, хвойна и дива круша, ще подлежат на почистване и ще си останат пасища или ще бъдат оставени на лесовъдите, които да ги запишат като гори, след което е практически невъзможно да станат отново пасища.

При създалата се ситуация е необходимо държавата да либерализира изискванията за допустимост за субсидии на пасищата до минимално изискваните от Европейския съюз. В противен случай, бидейки „по-католици от папата”, ще губим евросубсидии, а пасищата ще обрастват с всяка година с дървесни и храстови видове, които и след 100 г. няма да станат годни за дърводобив (дива круша, дива ябълка, глог, хвойна и други).

И не на последно място: въпросът кой да получава субсидии за пасищата тепърва ще провокира обществена дискусия.

Кой ще бъде активният фермер по отношение на пасищата?

Последните промени на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които бяха приети практически без какъвто и да е дебат с всички заинтересовани страни, регламентират отдаването на държавни и общински пасища и ливади без търг на собственици и ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, пропорционално на броя и вида на регистрираните животни, по пазарна цена, определена от независим оценител.

Но колко са вече представените за ползване пасища до момента и кого ще ползват новите текстове на закона, кои животновъди?  Да не говорим, че все още начинът, по който ще се разпределят  пасищата и ливадите, е оставен на Правилника за прилагане на закона.

Още нещо: последното изменение на правилата за получаване на субсидии за пасища и ливади само с една заповед на министъра по време на кампания 2014 г., ограничава получаването на субсидиите за пасища само до животновъдите. В резултат се стигна до изкривяване на заявяването, защото всички които нямат животни, ги заявиха като ливади, макар на практика тези земи да са пасища. Това от своя страна води до въпроса как да се поддържат постоянно затревените площи – чрез паша или чрез коситба? Погледнато от още една гледна точка,  ограничаването на заявяването на пасища само от животновъди,  може да доведе до намяляване на заявените като пасища площи и до нарушаване на съотношението, изисквано по регламент. Все въпроси, които  не търпят отлагане и които  не трябва да бъдат разглеждани едностранчиво.