24 юли: След 400 г. самота, изгубеният град Мачу Пикчу е открит

За няколко десетилетия инките от 12 милиона са се стопили на 10 000 души

На 24 юли 1911 г. младият американски историк проф. Хирам Бингъм открива изчезналия град на инките Мачу Пикчу в Андите на Перу. Напътстван от местни земеделци, Бингъм поема по пътека край каньона на река Урубамба, за да стигне до едно от най-красивите места, сътворени от човешка ръка. Градът на инките е тънел в самота 400 години преди да бъде открит от американеца. Той е построен горе-долу на височината, която е измерена при връх Ботев. Защо е бил напуснат никой не знае.

Това, което не спира да смайва учените и до днес, е,  как всички 200 постройки в Мачу Пикчу са издигнати без да се използва хоросан и без помощта на товарни животни. Всичките каменни блокове са толкова прецизно скрепени, че помежду им не може да се промуши дори и най-тънкия нож. Този начин на градеж придава завидна здравина на конструкциите и висока устойчивост при земетресения. Не е ясно как масивните каменни блокове са били премествани. Предполага се, че са били сечени с бронзови или каменни сечива и след това полирани с пясък.  Не спирайки да се удивляват на грандиозния подвиг на древните строители, някои учени  излагат хипотези за използването на лазерни технология при строежите, дело на високо развити антични цивилизации и дори на извънземни.

Тайният град е бил построен между 1460 и 1470 година при управлението на императора основател на държавата на инките Пачакути Инка Юпанки. В него са живели не повече от 1000 човека и затова се предполага, че е бил резиденция на императора. През 1532 г. обаче испанците нахлуват в страната и всички жители на Мачу Пикчу мистериозно изчезват.

Градът покрива обща площ от около 320 акра, които могат да бъдат обособени в три участъка – градски, земеделски и религиозен. Земеделската част представлява серия от тераси и акведукти, които използват естествените склонове на земята, изпълнявайки ролята не само на култивирани поля, а и на защитни стени, предпазващи земята от по-нататъшна ерозия. Инките били много добри земеделци, като успели да култивират над 20 местни сорта царевица и над 240 сорта картофи, някои от които виреели до 4 600 м надм. височина. Те изградили терасирано земеделие с добра поливна система чрез изкуствени канали.

Стена отделя аграрната зона от градската част. В южната й част има серия от издълбани ниши, които Бингам нарича „затворът“,  смятайки, че на тези ниши са били окачвани с каменни халки ръцете на затворниците. Днес този участък е много по-точно идентифициран като част от „Храмът на кондора“ заради откритото изображение на андийски кондор.

Колекцията от майсторски постройки от червен камък веднага  до храма, е известна като „Квартирите на интелектуалците“- смята се, че в тях за живели амауатас (учители от най-висок ранг). В непосредствена близост до тях се намира Територията на принцесите (нустас).

В религиозната зона централно място заема Свещеният площад, където са се извършвали религиозни церемонии. „Храмът на слънцето“ е полукръгла конструкция, издълбана в солидна скала с два прозореца, единият, от които гледа на изток, а другият на север.

На „Xрама на  трите прозореца“ има изображение, което представя трите нива на света, съгласно разбиранията на обитателите на Андите: Ханан- Пача( най-високото ниво на небесния рай), Кай-Пача( земния свят) и Укжу-Пача (светът, който обитават боговете). Прекрасен образец на строителните умения на инките е „Свещеният храм“ с перфектно скрепените, полирани каменни блокове .

Други религиозни постройки са „Имението на свещениците“ и енигматичното светилище, известно като  „Интихуатана“(Интихуана). Това е една от най-загадъчните постройки в Мачу Пикчу. Състои се от голяма колона от гранит, която най-вероятно е служила като стрелка на слънчев часовник. Учените предполагат, че светилището е изпълнявало роля на слънчева обсерватория.

Паданието на инкската империя започва дори малко преди идването на испанците, когато император Уайна Капа разделил държавата между двамата си сина- Атахуалпа и Уаскар. Унищожителната гражданска война отслабила държавата и точно тогава испанските завоеватели пристигнали, предвождани от Франсиско Писаро. С помощта на Писаро, Атахуалпа успява да победи брат си и да наложи контрол над империята, но за кратко, защото испанците го пленяват и искат откуп в злато и сребро, равняващ се в днешна валута на 50 млн. щатски долара. Но въпреки откупа конкистадорите не освобождават императора, държат го в плен, а след време и го убиват. Изчислено е, че преди идването на европейците населението на инките възлизало на около 12 млн. души, от които само за няколко десетилетия поради избиване, асимилиране и пренесените от Европа болести (като едра и дребна шарка, варицела и др.) оцеляват само 10 000 индианци.