Международна експедиция по следите на велика цивилизация в Родопите,

Възможно е светилищата в нашата планина да са по-древни от египетските пирамиди

Международна експедиция от световно признати учени тръгва по следите на непозната, но велика цивилизация, населявала Родопите преди траките. Преди 8000 години земите ни са обитавали хора с необикновени познания за Космоса и звездите. Изключителен народ, който не е познавал оръжието, и който в един миг просто изчезва без следа, съобщава на интернет страницата си фондация „Кредо бонум“.

Четирима учени обединяват усилията си, за да „разчетат“ знаците, оставени от тази древна цивилизация по праисторическите светилища на Белинташ, Татул и Харман Кая. Проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастраномът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи са част от международнaта експедиция, която ще поеме по дребните пътища на Източните Родопи.

През 2013 г. БНТ реализира документален филм с Робърт Бовал – автор на едни от най-големите бестселъри в областта на египтологията и по-конкртено що се касае до възрастта и значението на пирамидите в Гиза и тяхната връзка с космологията, вярванията и познанията на древните хора за Вселената. Неговите книги разтърсват научните среди и стават повод редица телевизии, сред които BBC, National Geographic, Discovery Channel, History Channel, CNN, RAI 1 и др., да заснемат научно-популярни поредици, свързани с неговите открития.

По време на краткия си престой в България миналата година Робърт Бовал посети някои от нашите праисторическите обекти, които събудиха сериозен интерес у него. Той дори изказа предположение, че българските светилища може да са по-древни от египетските, което би могло да обърне цялостната представа за това откъде и в каква посока е тръгнало развитието на човешката цивилизация.

Екипната работа между световно признатите Робърт Бовал, Робърт Шок и Том Брофи и българския учен проф. Ана Радунчева определено дава заявка за сензационни открития. БНТ ще заснеме съвместнара работа на учените и ще покаже на зрителите за първи път мистериозната Каменна гора в Източните Родопи. Документалният филм с работно заглавие „По следите на древните“ също така се надява да фокусира и международен медиен интерес към българското древно наследство, което без съмнение заема ключова позиция в хилядолетния цивилизационен процес. Експедицията и заснемането на документалния филм се осъществяват с подкрепата на фондация „Дънди Прешъс”, фондация Credo Bonum и Мото Пфое – България.

Кои са учените?

Археоастрономът Робърт Бовал (роден в Египет, но с белгийско потекло), е автор на редица бестселъри, сред които „Загадката Орион“, „Пазителят на сътворението“, „Египетският код“, „Талисман“ и т.н. Той стана световно популярен с революционната си теория за корелацията между пирамидите в платото Гиза и трите звезди в „пояса“ на съзвездието Орион. Именно неговата теория даде тласък на успешното прилагане на археоастрономията в датирането на праисторически обекти, съвременното разбиране за тяхното значение и не на последно място, разкри подробности за изумителните астрономически познания на техните строители.

Геологът д-р Робърт Шок е автор на шокиращата (и до момента трудно оборима) теория за възрастта на Сфинкса. Именно той доказва, че дълбоките ерозионни следи по тялото на мегалита са следствие от дългогодишното действие на „свирепи водни потоци и обилни дъждове“, а не на пустинни пясъчни ветрове. Вертикалните прорези по Сфинкса се оказват една от важните следи, които отвеждат учените до времето на Потопа, а оттам и до т.нар. в египетскта религия „Зеп тепи“, или Първото време. От 1984г. насам д-р Шок е преподавател в Бостънския университет.

Астрофизикът от НАСА д-р Томас Брофи насочва вниманието си към загадъчното плато Набта Плая в пустинята Сахара. С помощта на най-съвременните методи в компютърния анализ д-р Брофи стига до заключението, че един метър от мащаба на светилището съответства на 0,799 светлинни години в Космоса. По този начин той открива звездна карта с точно съответствие между отделните каменни блокове и техни „звездни двойници“ в небето. Не по-малко интересен се оказва и релефът под светилището, скрит под 4–метров пласт пясък. Той представлява изумително точна карта на Млечния път, наблюдаван от позицията на галактическия полюс. С откритието на Томас Брофи отново възниква въпросът: как жителите на Земята 8 500 години пр. Хр.(и дори по–рано) са знаели как изглежда Млечния път от галактическия полюс? И защо са им били нужни такива наблюдения?

Над 25 години проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН изследва праисторическите каменни светилища в Източните Родопи. След дългогодишна работа, в началото на 2007 година проф. Радунчева събира достатъчно доказателства, за да твърди, че скалните структури в Източните Родопи са част от културата и традициите на едно много ранно общество, което принадлежи към най-старите цивилизации от този вид. След мистериозното изчезване на тези праотци, около 2 хилядолетия по-късно там се заселват траките. На тях археологията и досега приписва почти всичко древно, открито в България.

Коя е фондация Кредо Бонум?

В рубриката „За нас“ на страницата на фондация Кредо Бонум пише:  Фондация Credo Bonum е независима неправителствена организация, стремяща се към позитивна промяна в модерното общество. Основана през 2006-та година, фондацията работи в сътрудничество с широка мрежа от български, регионални и световни организации, в области като култура, екология, устойчивост, опазване на околната среда и други.

Основен приоритет в дейността на фондацията са проекти и инициативи, които допринасят за положителна промяна на взаимоотношенията и начина на живот в съвременното общество. Принципите, които определят тази промяна, са заложени във всички изяви от програмата на фондацията: отговорност, изобретателност, образование, диалог, толерантност, въображение, игра, духовност, позитивизъм. Стремим се с проектите, които правим, да допринасяме за културното, емоционално и духовно израстване на съвременния човек.

Наскоро в Пловдив и в страната бяха проведени акции „Книги за смет“, организирани от фондацията, основана от Цветелина Бориславова.