Ако днес учениците танцуват Харлем шейк облечени, след 10 години ще искат да са голи

Психологът Иван Тричков смята, че с подкрепата за учителя Христо Данев, обществото реагира повърхностно

Иван Тричков е практикуващ психолог от Пловдив. Получил е бакалавърска степен „Социална педагогика“, магистър е по консултативна психология, завършил е и 4-годишен курс по специализация в Института по психотелесна терапия в София.

Потърсихме психолога за коментар по повод танцуващите Харлем шейк ученици в Хуманитарната гимназия „Кирил и Методий“ в Пловдив, уволненият за това учител по английски език Христо Данев и нестихващите протести на възпитаниците на училището и техните родители срещу  овобождаването на Данев. Тази вечер също имаше демонстрация пред гимназията в подкрепа на учителя.

Позицията на Иван Тричков към скандала е абсолютно нестандартна, както ще прочетете в интервюто.

– Г-н Тричков, на чия страна сте в скандала с учителя Христо Данев? Трябваше ли да бъде освободен или трябваше да бъде поощрен от училищното ръководство?

– Не съм на ничия страна. Но съм изумен, че никой не задава най-важните въпроси, които обществото трябва да обсъди след този  инцидент. И най-вече въпросът на въпросите: Защо? Защо учениците са пожелали да танцуват Харлем шейк – танц с откровено сексуални движения?

– Може би защото са на такава възраст и адреналинът им е висок. А какъв е вашият отговор?

–  Казвате, адреналинът им е висок. Но това не е нормално. Адреналинът се вдига при стресови ситуации, когато човек е застрашен и трябва да се защити. Аз мисля, че те са излезли да танцуват заради фрустрацията, заради възпрепятстваните лични потребности от сексуално задоволяване. По тази причина те искат да бъдат забелязани. Но и заради нещо друго – тяхната потребност от утвърждаване е незадоволена. Това е социална потребност и е много важна. Утвърждаването се случва в семейната среда, сред приятелите, а при по-възрастните – и сред колегите. Човек има необходимост да бъде поощрен, похвален или както казах, утвърден. Но това се случва рядко. В семейството не се сещат, че детето има нужда  да му се показва, че е обичано и дори уважавано заради заложбите и уменията си. На работата никой не казва добра дума за колегите си, защото напълно погрешно счита, че ако го направи е все едно да постави другите над себе си. А всъщност подкрепата трябва да е взаимна и тя е изключително стимулираща, когато се дава. В случая със СОУ „Кирил и Методий“, учителят Данев можеше да работи за утвърждаването на учениците си не като ги кара да танцуват демонстративно, а в рамките на предмета, който преподава. Например – да организира състезания по английски език.

– И все пак, защо сте против Харлем шейк? Много хора по света го харесват и танцуват.

– Защото танци като този вдигат прага на сексуалност. Впрочем той се танцува по света от плебеи, не от хора със солидна професия или от ученици на елитни заведения. Ако учениците танцуват Харлем шейк днес пред гимназията, след 10 години други ученици ще решат да танцуват голи, защото да са облечени вече няма да е достатъчно. Облеклото, поведението днес наистина вдигат този праг. Хората от моногамни, стават полигамни, после и това се оказва недостатъчно. По тази причина днес има много млади мъже, които страдат от импотентност.

– Но повечето възрастни – роднини и само наблюдатели, подкрепиха учителя Христо Данев. Почти нямаше отрицателни реакции спрямо него. Нима всички са заблудени?

– Това отношение, което демонстрира обществото, е повърхностно. Хората трябва да си дадат сметка за последствията от тази необуздана разкрепостеност. Тя действа срещу нравствеността. На пръв поглед не изглежда зло, но посоката, в която се движим е лоша. В света се води колосална битка между доброто и злото и такива, на пръв поглед невинни прояви, са малките победи на злото. Те, както казах, от една страна вдигат прага на сексуалност, от друга намалят прага на нравственост. А това води до израждане на естествените човешки отношения.

– А можете ли да кажете всичко това на учениците, които днес вечерта пак се събраха в подкрепа на учителя си?

– Мисля, че тяхната реакция е по-скоро срещу авторитаризма в училището. Директорката решава нещо и учителският колектив я подкрепя безусловно. Нима учениците трябва да се примирят с това?