Конфликтът Русия – ЕС удари и земеделските производители в Европа
Когато атовете се ритат и магаретата не мълчат, губят всички
Политическите конфликти често се решават не само с политически, но и със всякакви други, включително и икономически, средства. Пресен пример е сегашната криза в Украйна, която предизвика сътресения в отношенията между Русия и Европейския съюз.
Ако човек отвори страниците на руските и украински вестници не е трудно да преброи поне десет заглавия, в които да се среща думата „санкции“. Те са основното оръжие в битката за надмощие. От една страна ЕС наложи най-различни финансови и икономически санкции, за да възпре руската мечка. Тя от своя страна не остана длъжна. Наложи ред забрани. И ако тези с финансов характер засягащи авоари, сметки, ограничения за внос на машини, военни и други доставки нямат пряко значение върху обикновените хора, не така стоят нещата със забраните на импорта на селскостопанска продукция.
Още в края на май Москва забрани вноса на месо от Европейския съюз – мярка, която предизвика сериозен спад в животновъдния сектор в Европа.
Последваха забрани за импорт на праскови от Гърция, сливи от Сърбия, зеле и ябълки от Полша, кайсии от Румъния. Последният удар беше забрана за внос на месо от Испания заради открити следи от ректопамин. Заради наличието на същия хормон на растежа още в началото на 2013 година Русия наложи пълна забрана за внос на месо и млечни продукти от САЩ.
Русия се явява основен пазар за европейско месо. В ролята на „маша” на политиците влязоха руските фитосанитарни служби, по-известни като „Росселхоснадзор”. На дневен ред е забраната за внос на плодове и зеленчуци, която засега удари само Полша. На местна почва службата, ръководена от вездесъщия Сергей Данкверт обаче вършее безнаказано. Под предтекст за наличие на различни нарушения или липса на достатъчно контрол беше забранен вносът на украинско месо, мляко, сирене, плодове, зеленчуци, сокове, а сега идва ред и на украинския лук, моркови и цвекло.
Списъкът със забрани едва ли ще спре до тук. В битката между атовете се включи още едно „магаре”.
Режимът на Лукашенко (Беларус) побърза да обяви, че също може да наложи забрана за внос на украинска селскостопанска продукция. Украйна от своя страна още през април наложи ограничения на водоснабдяването на Крим през Севернокримския канал.
Основният губещ от търговската война между атове и магарета ще е потребителят. Инициативите в ‘защита на родното” последваха една след друга. Първо поляците похапнаха ябълки като протест за забрана на износа на местни ябълки за руския пазар. Русия отвърна с кампания „купувайте руското”.
Ембаргото за внос на полски плодове и зеленчуци обаче предизвика реакции не само в самата Полша, но и в Брюксел. От ЕК определиха мерките като „напълно неочаквани” и заявиха, че ще ги подложат на „внимателен анализ”. Неин представител заяви, цитиран от електронното издание на Gazeta.ru, „че ако се наложи, ще се предприемат ответни действия”. В Полша определиха руското ембарго като „контрасанкции” и „политическа репресия”. Председателят на Комитета по аграрни въпроси към руската Дума Николай Памков обаче оправда всички мерки и забрани със стремежа на руските потребители към качествени продукти.
Експерти считат, че от търговската война ще пострадат не само производителите на селскостопанска продукция в засегнатите страни, но и руските потребители.
Според председателя на „Международната конференция на потребителите” Дмитрий Янин, разблокирането на вноса на аграрни храни и продукти отнема до шест месеца, но ако мерките се окажат политически, той предупреждава, че и седем години няма да са достатъчни за неговото възстановяване. И припомня случая с Грузия, когато се стигна до въоръжен конфликт, в резултат на който беше наложена забрана за внос на грузински плодове, минерална вода и вино. Докато се намерят алтернативни източници за доставка на забранените продукти могат да минат две-три години. Янин прогнозира увеличение в цените на тези продукти на руския пазар и особено на плодовете в началото на есента.
Не на такова мнение обаче са някои представители на дребните търговци, които смятат, че забраната за внос на продукция от страни като Полша и Украйна няма да окаже негативно влияние на руския пазар и да доведе до ръст на цените, защото делът на тази продукция е доста малък. „Можем да увеличим количествата родна продукция, или да закупим такива от Беларус“, твърди един от тях.
Кой ще загуби и кой ще спечели от една търговска война, в която участват повече от двама играчи, ще покаже бъдещето. Най-големият губещ обаче във всички случаи ще е потребителят, който заради политически прищявки ще бъде лишен от вкуса на храните, които е свикнал да намира на трапезата си. Ще загубят и производителите, като е напълно реално по-дребните и средни фермери да фалират, ако не намерят алтернативни пазари за продукцията си. Но така е, когато атовете се ритат и магаретата не мълчат.