3 август: Празник на сладката диня, сочния карпуз …

Сочи се като най-добрият чистач на бъбреците, хапва се половин час преди основното ядене

На 3 август в щата Кентъки се вихри празник на динята – плодът, който получихме като подарък от Африка. И в нашенските села Салманово (Шуменско) и Никюп (Великотърновско) се провежда традиционен фестивал на карпузите, но за тази година няма знак, че пак ще се празнува. Иначе веселбата минава, както си му е редът, със състезание по хвърляне на дини и по надплюване със семки.

Динята си заслужава да се празнува дори всеки ден, докато я има на пазара. Тя е колкото вкусна, толкова и полезна. Не забравяйте, че най-правилното време да я хапнете е поне половин час преди да обядвате или вечеряте. Не след ядене, не като десерт на основната храна. Ако я консумирате на гладно, организмът ви ще получи най-ценните ѝ дарове.

Известно е, че динята почти изцяло е лишена от витамини. Но нейната сила се заключава преди всичко в това, че съдържа лесно усвояема захар – глюкоза и фруктоза. Освен това, тя ни доставя необходимите ни фолиева киселина, целулоза, пектини. А благодарение на уникалната си способност да извежда от организма алкалната урина, динята се смята за един от най-добрите „чистачи“ на бъбреците – прочиства ги от песъчинки и камъни. Тя е най-богатият на вода плод – 92% от масата ѝ е полезна вода. Динята е съкровищница и на витамините С и В. Освен това тя съдържа ликопен, който макар и в малки количества допринася за предпазването от инфаркт.

Светът е измислил стотици начини да я консумира. Най-простият – режеш, ножът пращи докато цепи кората, после се плъзга по резаните, сече ги на парчета … и така.

Но динята също така може да се панира и да се сервира като десерт, поръсен с пудра захар. В някои държави режат капачето, правят прорези без да нарушават целостта на кората, изсипват вътре ром, разклащат през пет минути плода и след половин час режат динята на парчета, които вече са с вкус плюс. Има рецепти за плодови сокове, коктейли и салати с диня, за сладко от диня и за сладкиши с диня. Но не забравяйте, че най-простият вариант е най-полезен.

В Китай и Русия употребяват кората като зеленчук – най-често я пържат, варят или мариноват. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром.

Семената на динята пък са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.