Ако ние, избирателите, се научим да разбираме от хора…

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Може и да не съм прав, но си мисля, че не разбира от хора г-н президенът ни Росен Плевналиев. Разбира от тези бизнеси, които се базират на човешката простотия, като хороскопите например, но от хора не разбира. Ако разбираше, според мен,  нямаше да назначи за служебен премиер проф. Георги  Близнашки. Най-вероятно като благ човек и малко наивник, г-н президентът ни се е съгласил да надникне в срамотиите на проф. Билизнашки, за да се увери, че е демократ, че е кадърен и че не му е даден хоризонт да се развива от собствените му доскорошни съпартийци. Защото те са изначално лоши и регресивни, и антихуманни, и по всякакъв начин мръсни и жестоки, и опасни, а той е изплувалият от тинята им. И той е тръгналият по единствено правилния път.

Това за надникването в срамотиите е от

притча, разказана ми преди много години от един старец от Струмица.

В Югославия, тогава я имаше  ФНР Югославия, има Македонска република,  има и македонци, в Струмица има македонски българи, каза тогава той. И по някакъв тогавашен повод ми разказа притчата. В една македонска чета, която си се занимавала предимно с пътни обири в далечното османско време, имало и един помак. Никой не обръщал внимание на това, че повечето обирджии са християни, а един от тях – мюсюлманин.  Убивали, обирали, делили.

Докато един ден султанът чул оплакванията на мирното население и изпратил потеря срещу разбойниците с изричната заповед да бъдат заловени и на място обезглавени на дръвник.

Заловили ги и започнали изпълнението на султанската заповед. Тогава помакът се промъкнал до командира на потерята, целунал му еминията и се примолил:”Аман, аго, пощади ме, мюсюлманин съм, ако не вярваш, да ти покажа, обрязан съм…” Като си мюсюлманин, да беше сложил чалма, да ти личи отдалеч, а не сега да ми показваш срамотиите си, за да видя, че си правоверен, ядосал се командирът на потерята и  наредил да отведат на дръвника и  правоверния помак.

Г-н президентът ни или неговият наставник г-н Бойко Борисов, един от двамата или и двамата заедно, са  се съгласили да надникнат в срамотиите на проф. Близнашки и са се уверили, че е обрязан по каноните не демокрацията и българщината. Видели са татуираното в биографията му изказване на покойния Стефан Савов, според което самият той, проф. Близнашки, е опасен комунист, но е добър българин.  Нищо, че до вчера върлуваше с четата на БСП. Това за БСП го казвам само като продължение на метафората. Не мисля, че БСП е по-обирджийска от която и да е друга българска партия. Не мисля дори, че членството в нея е грях. Дори и за  персони с паунско поведение като проф. Близнашки. Който нито по времето на др. Тодор Живков, нито по времето, когато БСП беше във власта и той заемаше някаква властова позиция, носеше чалмата  на десидент. Започна протестите си, когато го изтикаха из под чадъра на властта

Не, че няой някога ще ме попита, но

не бих искал да попадна само с Близнашки на необитаем остров,

както се изразяват в световната литературна класика. Не го искам дори за комшия на гроба си, както се изразяват в селото ни, защото… Защото е от най-тегавите нарцисисти. Защото се превъзбужда интелектуално, а сега вече и държавнически, единствено от самия себе си. Както онанистите правят любов със самите себе си. Такива като днешния ни служебен премиер цял живот обслужват култа към самите себе си. Без, разбира се, това да значи, че те са неспособни на научни, педагогически и каквито и да било други постижения. Досадното е, че непрекъснато ги навират в очите на другите.

Най-лошото при тях е, че възвеличавайки собствената си персона, гледат на останалите хора през обратната страна на бинокъла. Виждат им се дребни и с дребни потребности, като на мравки. Това е обяснението на  иначе съвсем чистосърдечния повик на служебния премиер всички негови министри да отделят по 300 лева от първата си министерска заплата в помощ на пострадалите от наводненията. Г-н професорът е високо интелигентен и високо образован. Той не може да не знае, че като се умножат даренията от 300 лева на 16 министри,  ще се получи сума , с която може да се купи само една прилична палатка. Сумата е нищожна, но е от  неговото сърце, сърцето на проф. Близнашки. Пострадалият народ  трябва  да е благодарен. Ще бъде. Защото е изваден от равновесие от сполетялото го бедствие. Защото проф. Близнашки сравнително бързо ще се скрие в гънките на историята. Защото медиите прибират ноктите си, когато управлява служебно правителство.

Написаното до тук не значи, че служебното правителство няма да изпълни задачите  си. Напротив, в него има читави хора.

Като изразителен контрапункт на надутия професор по конституционно право се показа служебният министър на здравеопазването

д-р Мирослав Ненков.  На супер оригиналия журналистически въпрос – какво ще направи най-напред, като стъпи в министерството, той отговори: „Ще попитам къде е тоалетната.” На журналистически въпрос – би ли могъл през краткото време на служебното си министерстване да направи нещо, за да започнат все пак реформите в здравеопазването, той отговори със съвсем откровеното – не. Евалла, г-н докторе,  не само ние, окаяните българи, цялото човечество разчита най-вече на човещината.

И най-големият кусурджия трудно би намерил човешки  недостатъци на Евгения Раданова и Йордан Бакалов, макар че може и да не са най-печените администратори. И от не до там познатите лица в кабинета може да се изяват личности със силни характери. Служебното правителство ще свърши своята работа, но неговите функции са най-малката част от проблема ни.

Топката отново е в нашето поле, полето на избирателите. И най-наболелият въпрос отново е

до каква степен ние, избирателите,  разбираме от хора. Очевидно не до там.

Защото президентът ни се видя, че не разбира, а ние сме го избрали за президент. Служебният ни премиер получи уверение, че е съвършен от неразбиращия от хора президент, избраният от нас. Те ще подготвят изборите, на които ние трябва да изберем свестни хора да ни управляват. Задачата ни на избиратели и граждани е много трудна. Избързаха тези, които си организираха празник от премахването на металните заграждения около парламента. Те бяха последствие на лошата традиция у нас избраниците ни да се изправят срещу нас, избрателите, веднага след като ги изберем. Премахването на последствието никога не решава проблема, защото не обезсилва причината, която го поражда.

Всъщност, трябваше ли чак толкова да се занимаваме със суетността на служебния ни премиер? Та той е само  последствие от собствената ни  досегашна избирателна нефелност. Аз предлагам да избираме хора  като д-р Мирослав Ненков, все едно  от коя партия ще бъдат номинирани.