Фирма купува между 1000 и 1500 декара земеделска земя месечно

Формулата за цената на нивите е годишната рента х 20, разкри търговският представител  Деляна Михайлова

Компания, базирана в Пловдив, подписва месечно сделки за 1000 до 1500 декара земеделска земя и то само със собственици от областта. „Пазарът е много активен“, коментира Деляна Михайлова, представител на фирмата, специализирана в покупката на ниви. Пиковите месеци за продажби са от март до юли и след това от октомври до декември.

„Приели сме като правило да правим покупки само за имоти по-големи от 3.5 декара. Често идват продавачи на земи под 1 декар и тогава разходите по прехвърлянето са оправдани единствено ако предложението е за повече от една малки по площ ниви, поясни Михайлова. Като цяло продавачите на земеделски земи се увеличават, защото собствениците са наясно, че ако притежават десетина декара нито могат да се разгърнат като земеделски производители, нито могат да забогатеят от годишната рента“, обобщи тя.

Цената на земеделската земя плавно расте нагоре като през март 2013 спрямо март 2012 г. увеличението е с около 10 процента. А покупната стойност в Пловдивско е в широките граници от 300 до 600 лева. Конкретната сума зависи от района, землището, категорията на земята и от това дали е поливна или не. В община Съединение например цените са сред най-високите в областта. Те обаче са по-ниски от тези в община Опан, Старозагорско. Това е малка община с десетина села и общо жители под 3000 души, разположена между Стара Загора и Димитроград. Забележителна е с това, че почвата ѝ е чернозем-смолници. Реколтата от зърнено-житни в този район е подобна на тази в Добруджа. „Но, Опан е изключението в Южна България“, заключи Деляна Михайлова.

„Не сключваме сделки за овощни градини, лозя и необработваеми земи – мери и пасища“, уточни търговският представител. Заради това, че са заети с трайни насаждения, те се търгували по-скъпо – над 1000 лева за декар, а фирмата-купувач нямала интерес към подобни инвестиции, тъй като след това среща трудности в намирането на купувач. Наблюденията показват, че фермерите, които искат да се занимават с овощарство или лозарство предпочитат да създадат собствени насаждения с избрани от тях сортове.

„Понякога кандидат-продавачите имат претенции за цената. Казват – земята е скъп актив, нещо вечно, земеделието е в постоянен растеж. Защо да не получа 1000 или по-добре 2000 лева за декар“, цитира Деляна Михайлова. „Вярно е, има такива цени, но те са в Добруджа“. Стойността на нивите се явява функция на рентата, която арендаторът плаща на собственика.

Рентата най-често се движи около и над 10 процента от приходите, получени след продажба на реколтата. „В Добруджа от един декар чернозем се получава 800 килограма пшеница. Затова и рентата там е 60-80 лева за декар. В Пловдивско реколтата от декар е средно 400 килограма и затова тук наемната цена е два пъти по-ниска“, сравни брокерът.

Размерът на рентата пък служи за изчисляване на цената на земята. Най-често рентата представлява 5-6 процента от оценката за декар. Ако да кажем един собственик получава 30 лева годишна рента от декар, то земята му ще струва 600 лева. Ако получава 70 лева, както е в Северна България, цената на декар се вдига до 1300 лева и нагоре.

„Ако някоя фирма или физическо лице са си направили труда да комасират земя с цел печалба, то тогава наистина я реализират, защото ние купуваме комасираната земя  с около 20 процента цена по-скъпо“, увери Деляна Михайлова.

Наблюденията на търговския представител са, че пазарът на земеделски земи се е формирал като постоянна секция след появата на акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). „Първо от фонд „Елана“ създадоха такова дружество през 2005 г., а от 2006 вече имахме ясен пазар. В момента оперират десетина фонда, които купуват земя, комасират я, предоставят я на арендатори и печелят от договорените ренти“, поясни брокерът. Земеделските производители също изкупуват земя с производствена цел и се изявяват не само като клиенти на АДСИЦ, но и като конкуренти на пазара.