19 август: Единствената, завоевателката – Коко Шанел

Френската дизайнерка влиза в модата с един стар пуловер и остава в нея като превръща името си в марка

Известната  модна дизайнерка Коко Шанел е родена под името Габриел Боньор Шанел на 19 август 1883 г. в Сомюр, Франция. Със своите отличителни костюми и малки черни рокли, Шанел създава непреходни дизайни, които са все още популярни и днес. Самата тя се превръща в икона с уважаван стил, известна със своите семпли, но изискани тоалети, съчетани със страхотни аксесоари като няколко реда перли. Както Шанел веднъж каза: „Луксът трябва да е удобен, в противен случай това не е лукс.“

Нейните ранни години, обаче, са всичко друго, но не и бляскави. След смъртта на майка си, Шанел е оставена в сиропиталище от баща си. Тя е отгледана от монахини, които я научават как да шие. Нейният псевдоним обаче идва от напълно друго занимание. По време на кратката си кариера на певица, Шанел има представления в клубове във Виши и Мулен, където бива наречена „Коко.“ Някои казват, че името идва от една от песните, които тя е изпълнявала, а самата Шанел казва, че това е „съкратена версия на „cocotte“ – френската дума за „метреса“.

На около 20-годишна възраст, Шанел започва връзка с Етиен Балсан, който предлага да ѝ помогне да започне бизнес с шапки в Париж. Скоро тя го изоставя заради един от по-богатите му приятели – Артър „Бой“ Капел. И двамата мъже са инструменти в първата модна авантюра на Шанел.

С отварянето на първия си магазин в Париж през 1910 г., Шанел започва да продава шапки. По-късно тя отваря магазини и в Дювил и Биариц и започва да прави дрехи. Нейният първи вкус на успеха идва от една рокля, която тя прави от стара фланелка в един мразовит ден. В отговор на многото хора, които я питат от къде е взела тази рокля, тя предлага да направи по една и за тях. „Моята съдба е изградена върху тази стара фланелка, която аз сложих, защото беше студено в Дювил“.

През 1920, Шанел изстрелва процъфтяващия си бизнес до нови висоти. Тя стартира първия си парфюм – Шанел № 5, който е първият, който включва името на дизайнера. Според Шанел парфюмът „е невидимият, незабравим, основен аксесоар на модата. . . . който възвестява пристигането ти и удължава заминаването ти“.

През 1925 г. тя представя сега легендарния костюм Шанел с риза без яка и тясна пола. Нейните проекти са революционни за времето си, като заемат елементи от мъжко облекло и подчертават комфорта пред ограниченията на тогавашната мода. Тя помага на жените да се сбогуват с корсетите и други ограничаващи облекла.

Друг неин революционен дизайн  през 20-те е малката черна рокля. Тя взима цвят асоцииран с траур и показа колко шик може да бъде за вечерни облекла. В допълнение към модата, Шанел е популярна фигура в парижките литературни и художествени кръгове. Тя прави костюми за Ballets Russes и за пиесата „Orphée“ на Жан Кокто, и счита за свои приятели Кокто, Салвадор Дали и Пабло Пикасо. За известно време, Шанел има връзка с композитора Игор Стравински.

През 20-те година Шанел започва друга любовна връзка. Тя се запознава с богатия херцог на Уестминстър на борда на яхтата му около 1923 г., и двамата започват дългогодишната си връзката. Смята се, че в отговор на предложението му за брак, тя е отговорила: „Имало е няколко дукеси на Уестминстър, но има само една Шанел!“

Международната икономическа депресия през 30-те има негативно влияние върху нейната компания, но именно избухването на Втората световна война кара Шанел да закрие бизнеса си. Тя уволнява работниците си и затваря магазините си. По време на немската окупация на Франция, Шанел има връзка с немския офицер Ханс Гюнтер фон Динклаге. Тя получава специално разрешение да остане в апартамента си в хотел Риц. След края на войната, Шанел е разпитвана за връзката си с фон Динклаге, но не е обвинена да е била сътрудник.

Докато не е официално обвинена, Шанел страда от съда на общественото мнение. Някои гледат на връзката ѝ с нацисткия офицер като предателство към родината ѝ. Шанел напуска Париж и прекарва няколко години в Швейцария в нещо като заточение. Тя също живее във вилата си в Roquebrune за известно време.

През 1954 г., на 70-годишна възраст, Шанел прави триумфално завръщане към света на модата като представя първата си колекция след цели 20 години. Първоначално тя получава унищожителни отзиви от критиците и е посрещната доста студено от френската си публика, но за сметка на това американците я боготворят и нейните женствени дизайни печелят купувачи по цял свят.

През 1969 г., завладяваща история за живота на Шанел става основа за бродуейския мюзикъл „Коко“ с участието на Катрин Хепбърн като легендарната дизайнерка.

Коко Шанел умира на 10 януари 1971 г., в апартамента си в хотел Риц. Тя никога не се жени. „Нейни са думите: „Никога не искам да тежа на един мъж повече от една птица“. Стотици се струпват в църква Madeleine, за да се сбогуват с модната икона. В знак на почит, много от опечалените са облечени в костюми Шанел.

Шанел е погребана в Лозана, Швейцария, а върху надгробната й плоча е изобразена лъвска глава, която символизира зодиакалния й знак Лъв.

Малко повече от десетилетие след смъртта ѝ, дизайнерът Карл Лагерфелд поема управление над нейната компания, за да продължи наследството Шанел. Днес едноименната компанията продължава да процъфтява и се смята, че печели стотици милиони в продажби всяка година.

Житейската история на Шанел също продължава да пленява вниманието на хората. Има няколко биографични филма и книги за модния революционер, сред които е и „Шанел и нейния свят“(2005), написана от приятеля ѝ Едмон Шарл-Ру.