21 август: Големият шанс на Ким Катрал – „Сексът и градът“

Днес Ким Катрал празнува 58-и рожден ден, но Саманта – героинята ѝ от „Сексът и градът“, все още е на 40 и няколко.

Актрисата е родена 21 август 1956 г. в Ливърпул, Англия. След като семейството й емигрира във Ванкувър, Канада, още като е била едва на 3 години, на 11-годишна възраст Катрал се връща в Англия, за да посещава Академията за музика и драматични изкуства в Лондон. Именно там тя гледа първата си пиеса – „Колко е важно да бъдеш сериозен“ на Оскар Уайлд.

На 16-годишна възраст се връща във Ванкувър, където завършва училище и печели стипендия, за да продължи обучението си в Академията по драматични изкуства в Ню Йорк. Именно там тя е забелязана от режисьора Ото Преминджър, който ѝ дава роля в „Розовата пъпка“. След своя филмов дебют Катрал се завръща към работата си в театъра –във Ванкувър и Торонто, преди през 1975 г. да подпише договор с киностудио “Universal” в Лос Анджелис. Тя прави няколко телевизионни изяви през 70-те и работи предимно във филми през 80-те г. Нейните ленти варират от главна роля заедно с Джак Лемън в „Почит“ (1980) до глуповати комедии като  „Полицейска академия“ и „Манекен.“

През 1998 г., Катрал става международна знаменитост, когато започва да играе скандално безразборната Саманта Джоунс във всепризнатия комедиен сериал „Сексът и градът“. През 2003 г. тя получава Златен глобус за ролята си и на същата година шоуто решава, че е време да слезе от ефир, за голямо разочарование на своите безброй фенове. През 2008 г. шоуто обаче се връща на големия екран като филм.

През 2005 г. тя участва във филма на Дисни „Ледената принцеса“, където играе треньор по пързаляне.

На 16 юни 2009 г., беше обявено, че Катрал ще получи звезда на канадската Алея на славата в Торонто.

През 2010 г., Катрал е обявена за почетен научен сътрудник към университа „Джон Мурс“ в Ливърпул в знак на признание за нейния принос към драматичните изкуства.

Тя фигурира в списъка на списание“People” на “25-те най-интересни хора на 2001 г.”.

Катрал е била омъжена три пъти – за автора Лари Дейвис, за немския архитект Андреас Лисон и за последно дотук – за изпълнителния директор Марк Левинсън.