Преди 103 г. италианец влиза с взлом в историята: Краде Мона Лиза!

За шедьовъра на Леонардо днес експертите казват: Не е невъзможно да бъде открадната, но е невъзможно да бъде продадена

Винченцо Перуджа – патриотът- крадец на Мона Лиза

На 21 август 1911 г. 30-годишният Винченцо Перуджа бил единственият посетител в Лувъра, който не си тръгнал след последния звънец.

Винченцо познавал музея, тъй като доскоро работел в него и се притаил така че пазачът да не го открие. В най-сънения час на нощта, италианецът отишъл при шедьовъра на Леонардо Мона Лиза и срязал платното от рамката. Сутринта го привързал към корема си, облякъл бяла престилка, с каквато се движели всички служители на музея, и поел по коридорите. Денят бил почивен за Лувъра – понеделник. Младият Винченцо имал ключ за един от страничните изходи, но той взел, че заял. Дружелюбен работник му помогнал и Винченцо напуснал двореца щастлив.

Такава е историята на най-голямата кражба в историята на изкуството. След нея настъпил адът.

Директорът на музея бил уволнен, а контролът върху картините утроен. Франция затворила границите за известно време, а в продължение на много дни темата крещяла от първите страници на вестниците. Парижани плачели, а от Мона Лиза нямало и следа. Полицията разпитала стотици заподозрени, като сред тях бил дори младия Пабло Пикасо.

В това време Джокондата лежала сгъната в двойното дъно на куфар в квартирата на Перуджа в Париж. Той също бил повикан за разпит в полицията, но не се явил и бил забравен в паниката.

Две години по-късно крадецът поканил търговец на картини от Флоренция да огледа картината на картините. Поискал му 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери, който бил придружен от директора на „Уфици“, установил, че участва в исторически момент: Това била истинската Мона Лиза, а човекът, който я държал бил отчаяно издирвания крадец. Нататък нещата се развили както изисквала историческата справедливост. Полицията арестувала Перуджа, а Италия върнала тържествено Джокондата на Париж. Защото преди 400 години Леонардо Да Винчи  бил  продал портрета на френския крал Франсоа I срещу 4000 екю. Друг е въпросът, че кралят я окачил в банята си. Сделката си е сделка, каквото и да си е мислил крадеца.

Пред съда Винченцо обяснил, че според него Джокондата принадлежи на Италия. Това го е водело, когато свалил портрета от стената на парижкия дворец.

Той бил осъден на 9 месеца затвор, но заради установено „психическо разстройство“, излежал само два. И точно в затвора сигурно се е почувствал като принц. Сънародниците му от Италия го затрупали с подаръци и щедри колети с храна. Макар, че е живял сравнително кратко (44 години), героят Винченцо Перуджа създал след тази история семейство. А преди три години неговият внук изигра дядо си във филма на американския режисьор Джоузеф Медейрос „Липсващото парче: Истината за човека, който открадна Мона Лиза”.

Въпреки че никога не е била застрахована, в Книгата на рекордите Гинес Мона Лиза е отбелязана като картината с най-висока застрахователна стойност – 100 милиона щатски долара (оценена през 1962 г.). Управата на Лувъра, обаче, не я застрахова, а използва много сериозни суми за защитата й. Ако се вземе предвид инфлацията, съвременната ѝ застрахователна цена би се равнявала на над 700 милиона долара.  

За Джокондата Робърт Уитман, основател на отдел на ФБР, който се разследва престъпления от подобен характер, казва: „Не е невъзможно да бъде открадната, но е невъзможно да бъде продадена.”