Неделна разходка: Сутрин в Кръстова гора, следобед в Бачковския манастир

В 8 без 10 сутринта камбаната на църквата „Покров Богородичен“ оглася ридовете на Родопите. Неделя е, но поклонниците на Кръстова гора са малко. Повечето от тях са гости на хотела и предпочитат да изпият по чаша кафе от автомата. В храма има 20-30 човека. Литургията започва. Едно момче, навярно семинарист, пее с леко сърце и хубав глас. Жена на около 60 години неочаквано започва да плаче. Опитва се да спре, но риданията са по-силни.

„Това става, когато те докосне Господ“, обяснява по-късно мъж от Бургас. „Каквото и да правиш, колкото и да вярваш, ако Той не те докосне, не можеш да Го усетиш.“ Бургазлията е тук за 73-ти път.

Отец Евтимий обяснява, че хотелската част при манастира

стига за около 90 човека. „Има три стаи с по 15 легла. Останалите са двойки и тройки, някои са със санитарен възел“, подробно описва духовникът. Според него ще е истинско чудо ако още има нерезервирани легла за 13 срещу 14 септември, когато е Кръстовден. „Какво като няма“, сопва се мъжът от Бургас. „Не им стига че са тук, а и легла търсят!“

Точно до хотела е паркирано ауди със запазения от владиката Николай номер 3737. Оказва се, че той го е подарил на монасите от Кръстова гора, защото вече ползвал по-нов модел, отново на ауди.

Към 10 часа поклонниците стават повече. След като запалят свещ и си налеят светена вода, се изкачват към металния кръст над църквата. Някои вярват, че там е заровено парче от истинския кръст, на който е бил разпънат Иисус.

Жената от магазина за църковни реликви обаче е абсолютно сигурна, че скъпоценното парче е заровено в сух кладенец някъде наоколо, но „все още не ни е дадено да го открием“.

Други хора се отправят към извора „Гълъбичката“, а по пътя се спират и търсят камъчета с кръстове върху тях. Смята се, че върху всеки малък или голям камък тук Бог е нарисувал кръст, но не всеки може да го види.

Обратният път между селата Борово и Югово е тесен, а гледките са неописуемо красиви – скалите на зелените Родопи очертават ръбове, постлани с килим от дървета, които вятърът раздвижва. Бели параклиси се показват по хълмовете, а търговците края пътя предлагат енергийни камъни, сладка от диви плодове, мед и грънци.

В неделя Бачковският манастир прелива от туристи и поклонници. Паркингите са пълни, а автомобилите пъхтят нагоре с човешка скорост по тесния път, по който хората се качват и слизат от манастира.

Горе колите чакат за място, пред чешмите хората чакат да налеят вода, а пред църквата с чудотворната икона на Богородица е най-голямата опашка.

Едно семейство моли възрастен монах да освети … автомобила им. И ако не сте виждали свещеник да ръси светена вода върху седалките, да пее и да се кръсти, то на Бачковския манастир подобна гледка е възможна.

Долу кръчмите са пълни с народ, скарите димят, сергиите преливат от глинени гювечета, локуми, сладка, детски играчки и подправки. Истински панаир!