28 август: Имам една мечта!

Само с една реч Мартин Лутър Кинг сътвори революция

На 28 август 1963 г. американският активист за граждански права Мартин Лутър Кинг-младши изнася известната днес реч „Имам една мечта“, в която той призовава за край на расизма в САЩ. Изнесена пред над 250 000 поддръжници за граждански права по време на Шествието във Вашингтон за работни места и свобода, речта е определящ момент за американското движение за граждански права. Тя става символ на борбата за права на чернокожите в Съединените американски щати.

В навечерието на 28 август 1963 г., Мартин Лутър Кинг моли помощниците си за съвет относно речта си на следващия ден. Те го съветват да не използва репликата „Имам една мечта „, защото е банална и клиширана и вече я е бил  използвал твърде много пъти.

До този момент повечето от речите на Кинг са били добре приети, но никоя не е била възприемана като велика. Тази е трябвало да бъде различена. След като речта е щяла да бъде излъчена по националната телевизия, достигайки милиони американци, включително и Президента, това е щяло да бъде ораторско обръщение към цялата нация.

На следващия ден около 250 000 души присъстват на шествието, сред които е имало и холивудски знаменитости като Марлон Брандо и Пол Нюман.

Сутринта е напрегната за Кинг, като заедно с други лидери на шествието посещават политици в Капитолий, но той все пак намира време да редактира речта си. Когато накрая той се приближава до подиума, написания окончателен вариант е пълен с множество зачерквания и драсканици.

По програма всеки от ораторите е разполагал с пет минути, но всички са надхвърлили това време и, предвид жегата в този ден, настроението на тълпата започвало да гасне. Уморени от нощното пътуване, много от тях вече си били тръгнали, когато идва реда на Кинг, който е бил 16-ти в програмата. Облечен в черен костюм, черна вратовръзка и бяла риза, Кинг пристъпил към подиума.

Започнал бавно и се придържал към подготвения си текст. Когато приближил края,  Кинг можел да усети, че не се е представил добре – той е приключвал. Речта щяла да бъде добре приета, но доста незабележителна.

Тогава зад него, Махалия Джаксън, която е била много близка приятелка на Кинг,  извикала: „Кажи им, за мечтата, Мартин.“

…върнете се в бедняшките квартали и гета на северните ни градове знаейки,                                      че по-някакъв начин тази ситуация може и ще бъде променена…

Джаксън отново се провикнала: „Кажи им за мечтата“.

Нека не се въргаляме в долината на отчаянието.

Тогава Кинг оставил предварително подготвената си реч настрани.

…въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта…

„По дяволите“, възкликнал съветникът му. „Той използва мечтата.“

Въпреки внимателната подготовка на речта, онази част от нея, която влиза в историята е импровизирана.

Когато няколко месеца по-късно Кинг обсъждал решението си да включи този откъс, той казал: „Аз започнах четенето на речта, и я четох до един момент.  Отговорът на публиката беше чудесно… И изведнъж това нещо ми дойде наум … Бях го използвал много пъти преди … „имам една мечта“. И аз просто почувствах, че искам да го използвам тук … аз го използвах, и в този момент аз просто изоставих ръкописа напълно. Не се върнах към него. “

Речта обсъжда разликата между американската мечта и реалността, като твърди, че явните бели расисти са нарушили мечтата и че федералното правителство също е помрачило мечтата чрез своята апатия и лицемерие. Той предвижда, че един ден черните и белите ще бъдат равни. Той също иска хората да бъдат третирани еднакво независимо от цвят на кожа, раса или религия.

Докато го гледа по телевизията в Белия дом, президентът Джон Ф. Кенеди, който никога преди това не е чувал цяла реч на Кинг, отбелязва: „Той е дяволски добър. Дяволски добър.“. Почти всички, включително и враговете на Кинг, признават обхвата и резонанса на речта. Уилям Съливан, помощник-директор на националното разузнаване на ФБР, препоръчва: „Ние трябва да го маркираме сега, ако не сме го направили още, като най-опасния негър за бъдещето на тази нация.“

Повече от петдесет години по-късно, речта продължава да се радва както на национално, така и на световно признание. По време на протести в Китай, някои от протестиращите са държали плакати с Кинг да казва „Имам една мечта“. На стената, която Израел построи около части на Западния бряг, някой е написал „Имам една мечта. Това не е част от тази мечта.“ Фразата “ Имам една мечта “ е използвана на коренно различни места – от влак в Будапеща до стенопис в предградията на Сидни.

Из паметната реч на убития 5 години по-късно Мартин Лутър Кинг:

„… Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта. Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: „Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни“. Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия, синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството. Мечтата ми е един ден дори щата Мисисипи, щат нажежен от горещината на несправедливостта, нажежен от горещината на подтисничеството, да бъде превърнат в оазис на свобода и справедливост. Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер. Имам една мечта днес! Мечтата ми е един ден щата Алабама, с ужасния си расизъм, със своя губернатор, от чийто уста излизат думи като „вмешателство“ и „анулиране“ …един ден именно там, в Алабама, малки чернокожи момчета и момичета да могат да се хванат за ръце с малки бели момчета и момичета като братя и сестри. Имам една мечта днес! Имам една мечта, че един ден “всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще станат прави и неравните места – поле. И славата Господна ще се яви и целият човешки род ведно ще я види.“  Това е нашата надежда. Това е вярата с която се връщам на Юг. С тази вяра ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камък на надеждата. С тази вяра ще успеем да превърнем фалшивите акорди на нацията ни в красива симфония на братството. С тази вяра ще можем да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да влизаме в затвора заедно, да отстояваме свободата заедно, знаейки, че един ден ще бъдем свободни. И това ще бъде денят в който всички Божии чеда ще могат да пеят, придавайки ново значение на песента: Моя страна, мила земя на свобода, за тебе пея аз, земя в която умряха бащите ми, земя на пилигримската гордост, от всеки планински склон нека свободата да звъни. И ако Америка ще бъде велика нация това трябва да стане реалност.

И така нека да звъни свободата от изумителните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата звъни от могъщите планини на Ню Йорк. Нека свободата да звъни от възвишенията на Пенсилвания. Нека свободата да звъни от натежалите от сняг скали на Колорадо. Нека свободата да звъни от красиво оформените склонове на Калифорния. И не само това. Нека свободата да звъни от каменната планина на Джорджия. Нека свободата да звъни от планините Лукаут в Тенеси. Нека свободата да звъни от всеки хълм и възвишение на Мисисипи. От всеки планински хълм нека свободата да звъни. И когато това се случи, когато позволим на свободата да звъни, когато и позволим да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии чеда, чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръце и да запеят думите на стария негърски спиричуъл: Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщия Бог, най-сетне ние сме свободни!

А за да постигнете свободата просто вземете първото стъпало без страх. Когато трябва да изкачвате една стълба не е нужно да виждате цялата стълба. Просто вземете първото стъпало.“