14 Септември: Победителите умират млади – Грейс Кели

До 26-годишна възраст, американката успява да спечели Оскар и Златен глобус, и да стане принцеса на Монако

Актриса или принцеса, Грейс Кели е родена да бъде на върха. На нея ѝ отиват и големите филмови награди, и короната. Невъзможното за други жени съчетание – майка на три деца, жена със стил на „сексуална елегантност“, благотворителка за народа си – на Грейс Кели се отдава с лекота. За съжаление, тя умира сравнително млада – на 52 години, което хвърля в скръб Монако и света. Това се случва на днешния ден преди 32 години.

Актрисата и принцеса на Монако Грейс Патриша Кели е родена на 12 ноември 1929 г. във Филаделфия, Пенсилвания. Баща й, Джон Кели, е първокласен гребец с три златни олимпийски медала, които печели като част от отбора по гребане на САЩ. Самоиздигнал се милионер, той притежава един от най-успешните бизнеси за тухли по Източното крайбрежие. Майка й Маргарет е първият треньор на отбора по атлетика за жени в Университета на Пенсилвания. Кели е третото от четири деца и е кръстена на сестрата на баща си, която почива в много ранна възраст.

Кели показва дълбока любов към сцената от ранна възраст. В допълнение към участието си в училищни пиеси, от време на време моделира с майка си и сестра си. Докато посещават Stevens School, малка частна гимназия във Филаделфия, тя продължава да мечтае за актьорско майсторство. Изкуствата заемат важно място в семейството на Кели. И двамата ѝ чичовци – Уолтър  Кели, изпълнител във водевилни продукции (Водевил – лека и кратка комедия с музикален съпровод и пеене в отделните части бел. ред.) и Джордж Кели – драматург, носител на наградата Пулицър, имат огромно влияние върху нея. Именно Джордж по-късно насърчава племенницата си да преследва актьорската кариера, като я наставлява по  време на възхода ѝ в Холивуд.

След гимназията, Кели решава да преследва актьорска кариера в Ню Йорк, въпреки възраженията на родителите й и се записва в Американската академия за драматични изкуства. Като студент, тя моделира и се появява в реклами за цигари Old Gold, както и на кориците на списания като Cosmopolitan и Redbook. Последното ѝ представление в Академията е в „Една филаделфска история“. Години по-късно тя възобновява ролята си във „Висшето общество“ (1956 г.) – музикалната адаптация на писесата за големия екран.

След като се дипломира в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк на 19 години, Кели търси кариера на Бродуей, но се сблъсква с множество трудности. Дон Ричардсън, един от нейните режисьори и учители, по-късно казва: „Тя никога не би имал кариера в театъра, защото има великолепен външен вид и стил, да, но не и мощен вокален глас.“

Скоро Кели открива, че филмите са много по-подходящи за нея. В годините непосредствено след Втората световна война, филмовата и телевизионна индустрии процъфтяват и Кели се премества в Холивуд. В крайна сметка тя участва в 11 филма и в над 60 телевизионни продукции.

Гари Купър открива Грейс на снимачната площадка на първия й филм, „Четиринадесет часа“ (1951), когато тя е на 22 години. Той урежда Грейс да играе твърде младата му съпруга в „Точно по пладне“ (1952) – всепризнатият уестърн, който я поставя на пътя към славата. Една година по-късно, ѝ е предложена роля в „Могамбо“(1953) – филм, който се заснема в Кения, с участието на Кларк Гейбъл и Ава Гарднър. Докато снима там, Кели има връзка с Гейбъл. По-късно тя казва: „Какво друго може да правиш ако си сама в палатка в Африка с Кларк Гейбъл?“. „Могамбо“ отбеляза повратна точка в кариерата на Кели – тя е номинирана за първия си Оскар и печели Златен Глобус за най-добра актриса в поддържаща роля. MGM й предлага договор за седем години, който тя приема при условие, че ще живее в Манхатън, за да може да продължи работата си в театъра.

Кели отхвърля ролята на Еди Дойл в „На кея“ (с  Марлон Брандо), за да може да работи с Алфред Хичкок. През 50-те години, актрисата снима три филма с легендарния майстор на съспенса: „Прозорец към двора“(1954), „Набери „М“ за убийство“ (1954) и „Да хванеш крадец“ (1955). Хичкок счита Кели за олицетворение на фаталната жена  – тя притежава красота, стил и „сексуална елегантност“.

През 1954 г., чаровната актриса печели ролята на Джорджи Елджин в „Селско момиче“. Това не е бляскава роля за Кели, тъй като изобразява старомодна и пренебрегвана съпруга на алкохолик. Тя обаче прави пронизващо и неподправено изпълнение, което ѝ печели Оскар за най-добра актриса.

На този етап в кариерата си, Кели е една от най-високоплатените и уважавани актриси в света. През май 1955 г. Грейс присъства на филмовия фестивал в Кан. По време на фотосесия тя се запознава с Рение III, принц на Монако, който си търси съпруга, защото ако не се сдобие с наследник, Монако ще стане част от Франция. Принцът веднъж описал идеала си за жена: „Тя е с дълга коса, вееща се във вятъра, с цвета на есенните листа. Очите й са сини или виолетови, със златни точици“. Пресата представя в романтична светлина техния флирт, като го изобразява като приказка. Една година по-късно датата за сватбата им е вече определена.

След като се омъжва за принц Рение на 19 април 1956 г. на публична и богато украсена церемония, Кели изоставя актьорската си кариера, за да стане принцеса на Монако. Тя също така трябва да се откаже от американското си гражданство, а принц Рение забранява излъчването на филмите ѝ в Монако.

Кралската двойка има три деца – принцеса Каролайн, принц Албърт II (настоящия принц на Монако) и принцеса Стефани. Въпреки многото опити на режисьори да я примамят обратно във филмовата индустрия, тя устоява, като приема ролята си на тържествен водач на Монако.

Кели участва в много културни и благотворителни организации през живота си. Принцесата посещава домове за възрастни хора и сираци, открива болници в Монако и детски градини в помощ на работещите майки. Под нейното управление, Червеният кръст на Монако се превръща в един от най-известните в света по оказване на помощ на жертви на военни конфликти и стихийни бедствия. Въпреки че някои смятат, че ѝ липсва актьорската кариера, тя често говори за многото проблеми, които измъчват филмовата индустрия.

Трагедия се разиграва на 14 септември 1982 г., когато принцеса Грейс и по-малката й дъщеря карат по стръмните скали на Côte d’Azur на Южна Франция. Кели получава инсулт и загубва контрол над превозното средство, което се завърта на ръба на скалата и се гмурва надолу по 45-метровия насип. Майка и дъщеря са закарани в болница, където принцеса Грейс изпада в кома преди да почине на 52 годишна възраст. Принцеса Стефани оцелява с леки наранявания. Кели е погребана в катедралата „Свети Николай“ в Монако, а през 2005 г. там е погребан и съпругът ѝ Рение III.

Грейс Кели остава в центъра на общественото внимание през по-голямата част от живота си. Нейната екранна красота, самочувствие и мистерия омагьосват света, а спокойствието и уравновесеността ѝ като принцеса възбуждат вниманието на медиите. За това внимание, тя отбеляза с типичния си хумор и благодат: „Свободата на пресата работи по такъв начин, че няма много свобода от нея.“

Твърде публичния живот на Кели бе пресъздаден от Никол Кидман във филма „Грейс от Монако“ (2014 г.).