БГ фермерите по дефиниция са обречени на гибел от разпределението на субсидиите в ЕС
Пловдивският фермер Красимир Кумчев и евродепутатът Андрей Ковачев влязоха в спор по болни земеделски теми
„Българските фермери по дефиниция са обречени на гибел. Перспективата пред тях е отчайваща.“ Това каза в икономическо предаване на тв „България Он Ер“ производителят от Пловдив Красимир Кумчев. Той бе в дискусионното студио като експерт от Асоциацията на земеделските производители заедно с бившия земеделски министър Мирослав Найденов. В разговора дистанционно участваха и евродепутатите Андрей Ковачев от ГЕРБ/ЕНП и Деница Караджова от БСП/ПЕС. Темата бе за усвояването на средствата по европейските фондове и в частност земеделските. И, защо някои аграрни сектори като овощарството, градинарството и животновъдството са на изчезване, въпреки милиардите евро, които се наляха в българското селското стопанство през предишния програмен период.
Картината с производството на зеленчуци и плодове у нас бе нарисувана само с няколко цифри от Красимир Кумчев, управител на Агропродукт груп. В момента производството на ябълки в страната е 30 000 тона при годишна консумация от 120 000. През 2007 г. добивът на домати е бил 110 000 това, сега е 60 000. Площите и на домати, и на пипер са намалели наполовина. Пресни зеленчуци се отглеждат само върху 0.7% от обработваемата земя.
Преди да илюстрира със статистика, фермерът обясни, че европейските субсидии се разпределят прекалено несправедливо и неравномерно между държавите членки. Той посочи, че земеделските производители в Гърция, която е съпоставима като територия с България, ще взимат през следващия програмен период 3 пъти по-големи субсидии. При някои от западните държави земеделското подпомагане е дори десет пъти по-голямо от българското. „При тази ситуация аз по дефиниция съм обречен на гибел“, възкликна Кумчев, който отглежда ябълки, череши и зеленчуци.
Национални тавани (в хиляди EUR)
Календарна година | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019г. и следващата година |
Белгия | 536 076 | 528 124 | 520 170 | 512 718 | 505 266 |
България | 721 251 | 792 449 | 793 226 | 794 759 | 796 292 |
Чешка Република | 874 484 | 873 671 | 872 830 | 872 819 | 872 809 |
Дания | 916 580 | 907 108 | 897 625 | 889 004 | 880 384 |
Германия | 5 144 264 | 5 110 446 | 5 076 522 | 5 047 458 | 5 018 395 |
Естония | 121 870 | 133 701 | 145 504 | 157 435 | 169 366 |
Ирландия | 1 215 003 | 1 213 470 | 1 211 899 | 1 211 482 | 1 211 066 |
Гърция | 2 039 122 | 2 015 116 | 1 991 083 | 1 969 129 | 1 947 177 |
Испания | 4 842 658 | 4 851 682 | 4 866 665 | 4 880 049 | 4 893 433 |
Франция | 7 553 677 | 7 521 123 | 7 488 380 | 7 462 790 | 7 437 200 |
Хърватия(*) | 130 550 | 149 200 | 186 500 | 223 800 | 261 100 |
Италия | 3 902 039 | 3 850 805 | 3 799 540 | 3 751 937 | 3 704 337 |
Кипър | 50 784 | 50 225 | 49 666 | 49 155 | 48 643 |
Латвия | 195 649 | 222 363 | 249 020 | 275 887 | 302 754 |
Литва | 417 890 | 442 510 | 467 070 | 492 049 | 517 028 |
Люксембург | 33 603 | 33 545 | 33 486 | 33 459 | 33 431 |
Унгария | 1 271 593 | 1 270 410 | 1 269 187 | 1 269 172 | 1 269 158 |
Малта | 5 127 | 5 015 | 4 904 | 4 797 | 4 689 |
Нидерландия | 780 815 | 768 340 | 755 862 | 744 116 | 732 370 |
Австрия | 693 065 | 692 421 | 691 754 | 691 746 | 691 738 |
Полша | 2 987 267 | 3 004 501 | 3 021 602 | 3 041 560 | 3 061 518 |
Португалия | 565 816 | 573 954 | 582 057 | 590 706 | 599 355 |
Румъния | 1 629 889 | 1 813 795 | 1 842 446 | 1 872 821 | 1 903 195 |
Словения | 137 987 | 136 997 | 136 003 | 135 141 | 134 278 |
Словакия | 380 680 | 383 938 | 387 177 | 390 781 | 394 385 |
Финландия | 523 333 | 523 422 | 523 493 | 524 062 | 524 631 |
Швеция | 696 890 | 697 295 | 697 678 | 698 723 | 699 768 |
Обединено Кралство | 3 555 915 | 3 563 262 | 3 570 477 | 3 581 080 | 3 591 683 |
Забележка: Таблицата е от електронната страница на Института за агростратегии и иновации
Фермерът от Пловдив заяви, че би имал много по-успешен пазар и производство, ако Европейският съюз спре да субсидира земеделието и всички държави се изправят пред равния старт, който дава справедливи шансове на всеки земеделец да покаже възможностите си.
На предложението Андрей Ковачев реагира спонтанно. „Ако това се случи, плац Люксембург ще се окаже окупиран от трактори“, възкликна той. Земеделските производители от Стара Европа имат силно политическо лоби и не биха допуснали спирането на помощите, допълни той.
Кумчев веднага поде: „Да, защото европейските фермери взимат десет пъти по-големи субсидии от мен и на тях няма да им отърва.“ Ето затова българските фермери са обречени.
Евродепутатът от ЕНП заяви в отговор, че немските и френските земеделци със сигурност няма да съгласни да получават равни помощи с българските си колеги, тъй като имат повече заслуги в изграждането на общността. Отделно от това техните държави са далеч по-големи нетни вносители в бюджета на ЕС, отколкото е България. За да се мотивира, Андрей Ковачев стигна до 9 септември 44 т., когато руската армия е окупирала България и с това е предопределила днешната ситуация в нашето земеделие.
Според Ковачев на родните фермери не им пречи толкова разликата в размера на субсидиите, колкото недобрата производителност и административните спънки в усвояването на средствата. „Защо българските зърнопроизводители достигнаха световно равнище, макар и поставени в условията на намалено субсидиране? Защо изпревариха гръцките зърнопроизводители“, попита той.
Така разговорът отново опря до сбъркания модел на раздаване на европейските помощи – на хектар.
Фермерът Кумчев посочи, че при зърнопроизводството разходите на декар са 100-120 лева и те се зануляват при реколта от 400 кг/дка. Така европейското финансиране на база площ им идва като чиста печалба. Докато при ябълките разходите на декар са от 800 до 1300 лева, а субсидиите от ЕС са същите като при производството на зърно.
При природните дадености на България – климат, почвено плодородие и т.н. е недопустимо 80-90 процента от плодовете и зеленчуците у нас да са от внос. Какво ще си помислите за Кувейт, ако разберете, че 80 процента от горивата са внесени? Същата е ситуацията и в България, сравни производителят на ябълки. Големият проблем според него е, че ако утре в страната се изсипят чували с пари за производството на плодове, зеленчуци и животновъдна продукция, няма да има кой да ги усвои. Българите се отдръпнаха от селското стопанство, селата се обезлюдиха, хранителната индустрия се сви, изброи фермерът.
Мирослав Найденов регистрира по-сериозно участие в разговора, когато темата се прехвърли на заменките, извършени по време на тройната коалиция и евентуалните санкции за България. По останалите въпроси се оказа, че мнението му поразително съвпада с това на Андрей Ковачев. Деница Караджова предпочете да вземе участие в неземеделските теми в предаването.
А водещият Ивайло Лаков неведнъж коментира изказванията на Кумчев с думите: „Той звучи като да е прав.“
Щото те милардите се наляха, но само в зърнопроизводството. Освен че се разпределят неравномерно между отделните страи членки на ЕС, което донякъде е обяснимо с противопоставянето на нови и стари страни членки, тези които са отпуснати на България също се разпределят неравномерно. Последното може да се обясни само със силното лоби на зърнопроизводителите и наличие на корупционни схеми.А допустимо ли е 80-90 процента от средствата да отидат за зърнарите, а Ковачев и до турското робство може да стигне, и да оправдае с него сегашната ситуация.