3 октомври: Най-богатият и най-благодетелен българин Евлоги Георгиев избира да е емигрант

Правителството на България оспорва с дело завещанието, в което най-голямата сума е за построяването на Софийския университет

„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“.

Преди 195 г. на 3 октомври 1819 в Карлово се ражда най-богатия за времето си българин – Евлоги Георгиев. Той оказва и най-големия дарител на родината – благодарение на него и брат му Христо е създаден най-старият български университет – Софийският. Търговец, банкер и гражданин на Европа, Евлоги избира да живее и умре в Галац, Румъния, където е и погребан. Той не създава семейство, а в бизнес делата преуспява заедно с по-малкия си брат Христо Георгиев. Христо умира на 48 години без да е женен, а Евлоги на 77.

Като дете Евлоги Георгиев Недев учи в родния си град и в Пловдив, като след завършването си става учител в Карлово. През 1837 г. той заминава за Румъния, където едва на 18 години става съдружник на братята на майка си във фирма за търговия с ориз. Скоро към него се присъединява и брат му Христо. В началото те се занимават с продажба на ориз, зърно и самоковско желязо, като  през 50-те години на 19 век започват сътрудничество с гръцка фирма  и също така започват да внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром от Англия, от което многократно умножават първоначалните си вноски в бизнеса. С течение на времето братята започват да се занимават и с банкерство като през 1872 г. 90% от приходите им са от банкерски операции.

Евлоги дарява голяма част от натрупаното си състояние за благотворителни дейности. В продължение на много години той подпомага бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения и училища. Той и Христо се считат и за основатели на „Добродетелна дружина“ – организация, която се опитва да освободи българските земи от османско власт, като набира български доброволци за руската армия в Кримската война, а по-късно набавя средства за осигуряване образованието на множество видни българи.

След освобождението на България Евлоги се завръща в България и закупува голямо количество парцели в центъра на София.

Паметник на благотворителната му дейност е сградата на Софийския университет. През 1896 той дарява сума от 800 хил. лв за построяването на университета и предоставя парцел от в центъра на София. Строежът на сградата започва през 1924 г. и 10 години по-късно е завършена.

Евлоги умира на 5 юли 1897 г. и е погребан в Румъния, като споделя една гробница с брат си, която е обявена за архитектурен паметник. При смъртта на Евлоги състоянието му се равнява на 23 милиона.

Завещанието му е прочетено на 9 юли 1897, след което се разбира, че Евлоги дарява по-голямата част от състоянието си, което бива оспорвано от роднините му като през 1911 г. съдът отхвърля исканията им.

Завещанието:

• На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
• „Да се поддържа училището „Кирил и Методий“ – 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
• На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
• 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
• 20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
• За приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
• Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.

• На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
• Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
• На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
• За универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстратиев Гешов (бъдещ министър-председател на България).

  Срещу завещанието на Евлоги Георгиев започват съдебно оспорване първо роднините му. После процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 министърът на финансите Лазар Паяков внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които пък от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.

  Правителството, в което петима министри са юристи – Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Евстратиев Гешов. Макар да е страна в спора, министър-председателят Димитър Петков запазва умереност: „Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.“ То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев казал: „Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми.“ Не успява и българското правителство.

  Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс. Те се произнасят: „Как е възможна подобна лудост от едно правителство?“

  Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“. Желанието му било училището да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“.