Твърдата пшеница се сее 10 дни след обикновената

Добивите ѝ са по-ниски, площите заети със зърното за макарони намаляват и не са статистически интересни

Въпреки, че още траките са се славили като отлични производители на твърда пшеница, днес площите заети с нея са твърде ограничени. Освен това в данните на агростатистиката не фигурират две графи за пшеницата и твърдата, или Тriticum durum, не се отчита отделно като площи и добиви. От по-старите статистически календари се вижда, че площите ѝ у нас намаляват. Ако през 2010 г. те са били почти 305 000 дка, то през 2012 г. са 190 541 дка.

Добивите ѝ са малко по-ниски от тези на обикновената пшеница, но пък според експерти цената ѝ е по-висока.

Главният български купувач на твърда пшеница е производителят на макаронени изделия „Загария“ в Стара Загора. Предприятието произвежда годишно 15 000 тона продукти. А през 2010 г. например реколтата от твърда пшеница е била 95 302 тона. Износът е насочен към най-големият потребител на спагети в Европа – Италия.

Стартът на сеитбата на твърдата пшеница е с 5 до 10 дни по-късен от този на хлебното зърно. А това означава, че сме пред прага ѝ.

Автори: Доц. д-р Танко Колев, преподавател в Аграрен университет – Пловдив, доц. д-р Дечко Дечев, Институт по полските култури – Чирпан

България е традиционен производител на твърда пшеница. Условията у нас са благоприятни за получаване на висококачествена реколта от тази култура. Отглежда се традиционно в района на Стара Загора, Хасково, Пловдив, Ямбол, Бургас и по-малко в областите Добрич и Варна.

Твърдата пшеница е растение, при което се срещат както пролетни, така и типично зимни форми. Отглежданите у нас сортове са зимно-пролетни, които се засяват наесен и се отглеждат като зимни. За условията на България се препоръчва по-късен срок на сеитба – с 5 до 10 дни по-късно от сеитбата на обикновената пшеница. Причината е, че при ранно засяване твърдата пшеница може да прорасне и да премине фаза братене преди настъпване на зимата, което е нежелателно. Районите на отглеждане на твърдата пшеница се определят от тази ѝ биологична особеност.

• Изисквания към топлина

Минималната температура за поникване на твърдата пшеница е 2–40C, а оптималната е 12–150C. При формиране на вегетативните органи и през фаза братене изисква по-ниски температури – около 10–120C. През по-късните фази оптималната температура за растежа е около 200C. Особено неблагоприятно върху върху синтеза на асимилатите се отразяват високите температури над 350C по време на цъфтежа и наливането на зърното. Твърдата пшеница e по-сухo устойчива при такива условия в сравнение с обикновената, поради разположението на корените ѝ под по-остър ъгъл, което предполага по-добро водоснабдяване.

• Изисквания към светлина

   Твърдата пшеница е растение на дългия ден (с изключение на мексиканските сортове, които са неутрални към дължината на деня и могат да се отглеждат и в условия на по-къс ден).

• Изисквания към влага

Зърното на твърдата пшеница се отличава с по-високо съдържание на белтъчини от обикновената, което определя и необходимостта от поемане на повече вода за набъбване и поникване.

Тя изисква големи количества вода особено през фазите вретенене и изкласяване.

По време на цъфтежа ниската въздушна влажност оказва вредно влияние върху процеса на опрашване и оплождане на цветовете.

Пшеницата не понася прекомерна влажност, защото се напада в по-голяма степен от болести и поляга. Поради тези причини топлите и влажни райони не са подходящи за отглеждане на твърда пшеница.

• Изисквания към почва

Твърдата пшеница е взискателна към почвата и изисква богати и структурни почви с мощен хумусен хоризонт. Най-подходящи са излужените смолници в Южна България – Чирпанско, Старозагорско, Хасковско, Бургаско, Ямболско; канелено горски почви в Средногорието, предпланинските части на Ямболско, Сливенско, Елховско, Ивайловградско, Хасковско, Пловдивско; типичните черноземи в Северна България, в крайморските райони на Каварна, Балчик, Шабла.

Неподходящи са леките, песъчливите, оподзолените и торфените почви.

Най-добре се развива при pH 6–7.5.

•  Място в сеитбообръщението

При избора на място на твърдата пшеница в сеитбообръщението е необходимо да се спазят няколко изисквания към  предшественика:

да оставя почвата чиста от плевели и растителни остатъци;

да се прибира при влажност на почвата, при която тя не се уплътнява от прибиращата техника;

да оставя в почвата лесно усвоими хранителни елементи (главно  подвижен азот);

да липсват отделени токсични или други продукти на обмяната в ризосферната зона.

Най-добри предшественици (първа група) са фасулът, фиево-овесената и грахово-овесената смеска за сено, фъстъците, нахута, ранни и средно ранни сортове соя и памук.

Добри предшественици (втора група) са грахът за зърно, чисти от плевели средноранните зеленчуци, ранни и средноранни  хибриди царевица и слънчоглед,  люцерна (разорана след първия откос), както и късните сортове соя.

Задоволителни добиви се получават след късни хибриди царевица за зърно и слънчоглед, житни треви и цвекло.

Неподходящи предшественици (трета група) са обикновена пшеница, ечемик, тритикале и ръж, поради опасност от механично и биологично замърсяване.

•   Обработка на почвата

Основната цел при обработката на почвата е да се получи:

рохкав и чист от плевели почвен слой (без буци с диаметър над 5 cm на дълбочина 6–8 cm);

плътно легло за семената;

подравнена почвена повърхност.

След прибиране на предшественик от първа група площта се дискова еднократно или двукратно с тежки дискови брани на дълбочина 10–12 cm. При влажна почва площта се изорава на 16–20 cm, а при суха и заплевелена почва  – на 10–15 cm с едновременно брануване. При заплевеляване с едногодишни плевели почвата се дискова допълнително един или два пъти на 8-10 cm. Преди сеитбата се внасят необходимите минерални торове и се извършва предсеитбено дисковане или култивиране на дълбочина 6–8 cm. На по-леки почви, песъкливи, алувиални и смолници подготовката се извършва с дискови брани на дълбочина 6–8 cm.

Обработката на почвата след предшественик от втора група включва почистване на площта от растителни остатъци и дву- или трикратно дисковане на дълбочина 10–12 cm. Непосредствено преди сеитбата се извършва обработка на дълбочина 6–8 cm.

При силно заплевеляване с многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели се извършва оран на дълбочина до 15-18 cm. При нужда площта допълнително се дискова или култивира.

След предшественик от трета група почвата се обработва двукратно с тежки дискови брани на дълбочина 8–10 cm. При висока почвена влажност и голямо количество растителни остатъци се извършва плитка оран на дълбочина 12–15 cm. Предсеитбената обработка е на дълбочина 6-8 cm.

След предшественик памук при суха почва се извършва еднократно дисковане по посока на редовете за заравняване на гребените, последвано от еднократно или двукратно дисковане. При преовлажнена почва се извършват две култивирания на дълбочина 8–12 cm, като първото е по посока на редовете. При силно заплевелени площти се извършва оран на 12–15 cm, и култивиране на 6-8 cm.

•   Торене

За формиране на 100 kg зърно твърдата пшеница извлича 3.2–4.6 kg азот, 1.2–1.5 kg P2O5 и 1.7–2.4 kg K2O. Фосфорът се усвоява до фаза млечна зрялост, калият – до пълна зрялост. По-големи изисквания на твърдата пшеница към двата елемента има във фаза братене и особено във фаза изкласяване. Основните фосфорни торове, които се използват в производството, са обикновен и гранулиран (двоен, троен) суперфосфат. Ориентировъчната норма за торене с фосфор при излужени смолници и черноземи е 6 kg/da P2O5, а за канелените горски почви – 8 kg/da.

В зависимост от наличието на хранителни елементи в почвата може да се коригира фосфорната норма, като при слабо запасени почви се дава цялото количество; при средно запасени – нормата се намаля с 20–30 %; при добре запасени – нормата се намаля с 40–50 %. Запасеноста с калий при тези типове почви е сравнително добра. Предсеитбено се внасят необходимите количества фосфорни и калиеви торове, защото придвижването и измиването на тези хранителни елементи е незначително.

Прилаганите азотни торове – амониев нитрат (амониева селитра), амониев сулфат и карбамид, оказват положително влияние върху растежа, развитието и продуктивността на твърдата пшеница. В началните фенологични фази растенията усвояват 3–5 % от необходимия азот; през фаза братене  – 30–40 %; от началото на вретененето до изкласяването – 40–45 % ;от изкласяването до узряването – 18–22 %. Преди сеитбата заедно с фосфорните и калиевите торове се внася и 1/3 от нормата на азотните торове, а напролет – останалите 2/3. Възможно е и внасяне на цялото количество на азотния тор напролет, при започване на активна вегетация на растенията. В зависимост от запасеността на почвата и планирания добив твърдата пшеница се тори с азот от 8 до 16 kg/da

Твърдата пшеница се засява с автентични семена без примеси от обикновена пшеница, ечемик, тритикале и др. отговарящи на I класа кълняемост – 95 % и чистота 99 %, а за II класа кълняемост 90 % и чистота 98 % по БДС. Сеитбата се извършва в периода от 15 октомври до 10 ноември за условията на Южна България. Извършването на по-ранна сеитба е нежелателно поради опасност от заболяване от вироза или от преминаване на растенията във фаза вретенене и от измръзване през зимата. При късна сеитба растенията не успяват да образуват добре развита коренова система и навлизат в зимния период в по-ранна от братенето фаза, което е предпоставка за тяхното измръзване.

При неблагоприятна пролет късно формиралите се братя не образуват класове и зърна.

•   Сеитба

Сеитбата се извършва с дискови сеялки на дълбочина 3–5 cm и междуредово разстояние 12–15 cm, асеитбената норма зависи от сорта, датата на сеитба, качеството на предсеитбената подготовка на почвата и варира от 400 до 600 кълняеми семена на 1 m2, или 22–28 kg/daсемена.

•   Борба с болестите

Най-важните болести по твърдата пшеница са: брашнеста мана, фузариоза (кореново и базично гниене, фузариоза по класовете), ръжди (черна и кафява), церкоспорела, главни, вирози и бактериози.

•   Прибиране

  Твърдата пшеница се прибира еднофазно в пълна зрялост на зърното. При закъсняване и превалявания в този период се влошават технологичните и биохимичните показатели. Ожънатото от заплевелени посеви зърно е необходимо да се почисти от растителните остатъци и подсуши до 13 % влажност, за да не се понижи стъкловидността му и да се похаби продукцията.