Лозите и ябълките боледуваха, защото фермерите са лишени от информация

Европейските производители отглеждат качествена реколта, тъй като са предупредени кога е най-подходящият час за растителна защита

Закъснялото начало на борбата с мана по лозата, липсата на точна информация за действието на фунгицидите и подходящия момент за тяхната употреба провалиха реколтата на много места в страната.

Фермерите не разполагат с достатъчно информация, за да преценят точния момент на химическа борба срещу болестите. Те пръскат по интуиция или на база опит от минали години. Климатът в България е променлив, а заедно с това и рискът от болести е различен през годините. Добрият агроном и фермер трябва да са гъвкави и да реагират правилно на ситуацията. В противен случай рискуват много. В страната липсва добре развита система за прогноза на болести и неприятели, а така също независима и обективна информация за действието и ефикасността на продуктите за растителна защита. Почти липсват актуални данни от полски или лабораторни опити при трайни култури, които да сравняват и демонстрират най-новите продукти, технологии и тенденции.

Тези „бели петна“ вече могат да бъдат запълнени.

Ас. д-р Звездомир Желев, преподавател в катедра „Фитопатология“ на Аграрния университет в Пловдив и ръководител на „Център за интегрирана растителна защита” към АУ, разказа пред АгроПловдив наблюденията си защо 2014-а бе кошмарна за лозарите. Неговата информация се базира на прецизен холандски прогнозен модел, който предоставя актуални данни от всеки час за риска от мана по лоза, струпясване по ябълка, ябълков плодов червей,  а от следващата година вероятно брашнеста мана по лоза и огнен пригор по овощни. Инфпрмацията се получава в интернет  и е  достъпна чрез компютър или мобилен телефон.

За разлика от провежданата до момента прогноза у нас, моделите са много по-модерни и точни, добре валидирани в много страни по света. Освен това съществува достъп до прогноза за времето за всяко селище в страната и данните се преработват от модела в информация за риска от болести и неприятели през следващите дни. Това позволява да се води и превантивна борба, да се организират по-добре стопаните. В Западана Европа подобни модели се използват от поне 10 години и на практика при култури като ябълката почти не се извършва третиране без информация от подобен модел. Благодарение на това овощарството е на много високо ниво дори при изключително дъждовния климат в страни като Холандия, Норвегия, Австрия и други.

Около 30 земеделски производители у нас вече ползват модела и техните насаждения останаха чисти откъм мана по лозата, струпясване и плодов червей при ябълките.

Д-р Звездомир Желев, преподавател в Аграрния университет, пред АгроПловдив

Д-р Желев, в началото на юни тази година бе открит Центърът за интегрирана растителна защита към учебно-опитното поле на Аграрния университет. Тогава обяснихте как действа холандският софтуер и колко точни съвети дава. Оттогава изминаха четири месеца. Какво се случи през това време? Защо лозарите отчетоха най-тежката година?

Истината е, че тази година бе необичайна в климатично отношение. Благодарение на холандския модел ние установихме, че първата зараза с мана по лозата е осъществена още на 24-25 април. Обикновено това се случва в към средата на май. Но тази пролет гъбата започна да се развива по-рано, тъй като зимата бе топла, март и април влажни.

Проблемът на лозарите бе, че те не бяха сигурни какво се случва.

Дори някои от тях да се бяха решили на първо пръскане, то не бе оптимално, защото инфекциите се оказаха 5-6 само до 6 май. Лозата се развиваше много бързо и силно чувствителните фази около цъфтежа настъпиха по-рано от обикновено. Обективно погледнато по-слабата реакция бе следствие и от факта, че през 2013 и 2012 година сезоните бяха сравнително лесни по отношение на мана по лозата. През миналата година например едва около 9 юни бе първата инфекция за района на с. Брестник, а за целия сезон те бяха не повече от 2 или 3, и дори е непръскани участъци не подложиха на риск продукцията. Наши опити го потвърждават. В година като настоящата, появата на първи петна е малко закъснял знак за начало на сезона. Те се появяват след 7-10 дни инкубационен (скрит период) ако времето е хладно, а през това време заразите бяха няколко последователни. Рисковете са различни не само през годините, но дори и в две съседни села ако климатът е специфичен. Имаме подобни примери.

Вие говорите за маната като за постоянно зло. Но сигурно има райони в страната, които са чисти и незасегнати от гъбното заболяване?

Мана има навсякъде. Тя просто си съществува в природата. Причинителят е сравнително низша гъба, която заразява масово с подвижни във вода зооспори. Поради това гъбата зависи много силно от наличието на капка вода. Росата не винаги е достатъчна и понякога дъждът и опръскването на капките водят до развитие на болестта. Ако годината е топла и суха, маната може въобще да не се появи и лозарят да си каже, че се е освободил от един голям проблем. Но когато влезем в година като 2014-а, гъбата се събужда и става забележително активна. Тя трайно остава във почвата за няколко години и това е доказано в нови изследвания, проведени в САЩ.

Какво показва софтуерният модел за историята на заболяването тази година? 

Да вземем данните от метеорологичната станция в Кричим, която е в частна градина. Моделът показва, че на 24-25 април е първата зараза, понеже тогава и преди това имаше благоприоятни климатчини условия. Инфекциите обаче са били една след друга. До 6 май – пет инфекции. Ето вижте, моделът дава в зелено точките на инфекции, при които още няма признаци. А в жълто са тези, при които вече има симптоми. Най-най-първите симптоми са получени около 15-20 май. Но това е много рано за сезона за борба с маната. Лозарите дори не са търсели мазните петна по листата, защото не са ги очаквали. Първите единични петна са образували хиляди спори, от които

маната е започнала да се разпространява в геометрична прогресия.

И това – още в началото на май. После от 20 май (дотогава имаше малко петна) до началото на юни имаме още четири зарази. И тук нещата излязоха от контрол. Но ето какво друго показва моделът: От 23 юли до първите дни на септември не е имало нито една зараза от мана и в този период всяко пръскане е било излишно от гледна точка на климата и риска от болестта. Освен този вид съображения, ние учим студенти и лозари, че има и много други важни фактори – фаза на развитие на цветове и плодове, нов прираст, карантинни срокове и влияние върху виното на специфични пестициди и торове. От тези допълни гледни точки, въпреки реалния риск през септември, аз не бих препоръчал борба срещу мана на плододаващи лозя. По друг начин казано услилията са били решаваши в начлото на сезона. Решенията са комплексни и  ги вземаме ежедневно, дори понякога ги променяме в рамките на един ден.

Аграрният университет има лозя в учебното поле. Вие как действахте при тях?

Аз лично отговарям за 3 дка в ръководения от мен център и там се справихме сравнително добре. Най-показателни за потенциала на технологията обаче са опити проведени в Кричим, където по технически причини пропуснахме първите третирания, които трябваше да са около датата на споменатите първи инфекции. Но от 15-20 май започнахме много стриктно да пръскаме според указанията на модела като изпитахме ефикасността на 5 фунгицидни продукта в полски опит. При някои варианти с 3 пръскния постигнахме много добро опазване на гроздето до фаза грахово зърно при мавруд. В дублиращ вариант добавихме още едно пръскане, което не подобри защитата на плодовете, но запази още по-добре и дълго листната маса.

 Другите също са пръскали, но с малък успех. Защо?

Защото хората масово не познават начина на действие на фунгицидите. Няма лоши фунгициди общо-взето, но приложението трябва да е в точния момент и качествено. Много от продуктите на пазара действат предимно или само защитно и се прилагат предварително в максимално  кратък период преди заразата. Освен това всеки профилактичен контактен продукт има измиване след определено количество дъжд. Примерно,

при медните препарати са достатъчни 10-12 литра дъжд, за да бъдат измити.

При проливни дъждове те имат много кратко и слабо действие. Тази година биологичните производители, които използват медсъдържащи контактни препарати разбраха, че в години като тази спасение почти няма.

Как така спасение няма?

Има едно, макар и частично – да започнеш от самото начало, така че да не позволиш на болестта да се установи  в лозето. Ако лозето е изолирано, на проветриво и подходящо място, а формировките и резитбите са съобразени, ефектът от подобна стратегия би бил още по-добър. От общ интерес е всички в района да водят стриктна борба, защото гъбата се пренася по въздуха на големи разстояния. В модела има прогноза за 7-8 дни напред какво ще се случи с времето. Когато се знае, че след 7-8 дни ще има валежи и инфекция, се пръска максимално близо до този ден, за да се осигури един щит за растението. Затова моделът е особено подходящ за биологичните производители, които не могат да използват много от химичните средства, разрешени при другите видове производство. В конвенционалното лозарство може да се пръска и със системен препарат. Повечето от тях имат много добро профилактично действие, но слабо лекуващо действие. Това хората не го знаят.

Искате да кажете, че маната не се лекува?

Системните препарати се движат по цялото растение, но това не означава винаги, че лекуват.

Лекуващият ефект при маната обикновено е едно, до максимум две денонощия.

Ако изпуснеш този момент след това почти не можеш да разчиташ на лекуващ ефект. Защото, когато гъбата заразява много бързо растението, тя колонизира трайно тъканта. Не можеш да я убиеш. Като пръскаш, убиваш само най-чувствителните нейни представители, а други остават незасегнати т.е. те са развили резистентност. Какво правят хората? Те увеличават дозата и ответната реакция на гъбата е да създаде още по-силен защитен механизъм и още по-трайно да се установи в растението. Колкото повече увеличаваш дозата, толкова по-добър селективен механизъм се задейства и по-устойчиви нейни раси се установяват. Т.е. по-лош е ефектът, който постигаш. Тогава лозарите казват: Този препарат не работи. Те обичайно пръскат един път на 12 дни. Но това не е добро решение, защото пролетта леторастите растат много бързо. Няма такъв системен препарат, който да действа оптимално толкова дълго време на новия прираст, особено ако риксовете на зараза са много големи.

 Колко пари трябва да инвестират фермерите, за да разполагат с информацията кога да третират?  

Трябва да си закупят метеорологична станция. Най-евтиният, среден клас вариант е 2000-2200 евро с  интернет връзка чрез сим карта. По-скъпите са по-качесвтени и достигат 6-8 000 евро. Въпрос на лична преценка, възможности и цели. Ако местността не е пресечена, ако валежите не се различават в района,

една станция може да обслужи землището на едно село.

Ако има закупена станция, само за пет минути можем да включим модела.  Няколко фермера могат да се обединят и да закупят обща метеостанция. Или пък кметовете да защитят европейски проект и да се сдобият със станцията, която да информира всички производители. Необходими са още 200 евро годишно, с които се плаща на автора на холандския модел. Ако собственикът желае съдействие от нас, може да сключи и договор за консултиране с Университета. Ние можем да му обясним принципите еднократно или да го подкрепяме през сезона текущо. Станцията е добре да бъде инсталирана още през зимата, за да събира данни. От 1 януари са необходими данни за струпясване по ябълката.От следващата година системата ще има меню и на български език.

Ще помага ли на фермерите Центърът за интегрирана растителна защита към Аграрния университет?

Ние се стремим да вкараме система за алармиране – с имейли, смс и други. Освен подобна система, би следвало  да проверявам дали пристигат грешни климатични данни. И най-добрият модел работи грешно с подобни данни.

На нашето лозе планираме интересни опити през следващите години с трите основни болести по лозата – мана, брашнеста мана, сиво гниене. Освен това с череша, ябълка, зърнено житни култури и рапица.  Полето разполага с много модерна апаратура, надяваме  се да закупим чрез проекти допълнителна. Целите ни са високи.