11 октомври: Айнщайн прави най-голямата грешка в живота си – дава ход на атомната бомба

На този ден великият учен изпраща писмо до президента Рузвелт, в което го съветва да обърне внимание на ядреното оръжие, тъй като Германия вече разработва такова

На днешния ден през 1939 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт получава писмо, адресирано до него, от Алберт Айнщайн. Няколко години великият учен определя това писмо като най-голямата грешка в живота си. Написан повече от две години преди Съединените щати да се включат във Втората световна война, този документ запалва първата искра на една идея, която ще се превърне в Проекта Манхатън – програмата, която довежда до разработването на атомна бомба.

Ученият уведомява американския президент за възможността германците да създадат атомна бомба и го съветва Америка да предприеме по-нататъшни действия, които да стимулират изследванията. Военните действия ускоряват всички военни разработки и накрая атомната бомба е изпробвана за първи път, когато опустошава Хирошима и Нагасаки. Ролята на Айнщайн в изработването на атомната бомба не е тайна. Именно писмото му принуждава САЩ да приемат идеята сериозно, а после да се ангажират в следвоенните усилия за предотвратяване на атомната война.

В писмото простиращо се на две страници, Айнщайн излага фактите, които са били известни по това време. Накратко, той казва на Рузвелт, че е възможно да се създадат големи количества енергия с определени радиоактивни елементи – по-специално уран. Тази енергия може да се освобождава бавно, какъвто е случаят в съвременните ядрени реактори, или може да бъде освободена внезапно с голяма експлозивна сила. Именно тази последна възможност обезпокоява гения.

Айнщайн съветва федералното правителство да поддържа близък контакт с учените, които работят по създаването на устойчива верижна реакция. Той също така препоръча на правителството да осигури средства, за да се ускори работата, която до този момент бива провеждана само в университетските лаборатории.

Писмото завършва с този злокобен параграф:

Разбирам, че Германия всъщност е спряла продажбата на уран от Чехословашките мини, които е завзела. Това, че Германия е трябвало да предприеме толкова ранни действия може да се свърже с това, че синът на германския зам.-министър на външните работи фон Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е подновена.

Именно в този параграф Айнщайн разяснява чувството си за неотложност: нацистите са работели върху атомно оръжие, така че Съединените щати е трябвало да поставят повече въглища в изследователския огън.

Айнщайн пише още три писма до Рузвелт, като последното е получено в Белия дом след смъртта на президента на 12 април 1945 г. В него той изразява загриженост, че учените, работещи по проекта Манхатън (Айнщайн не е един от тях ) нямат достъп до политиците във Вашингтон. С една дума, той не вярва, че политиците във Вашингтон не оценяват това как ядрените оръжия ще променят света.

В по-късните си години, Айнщайн посочва първото си писмо до Рузвелт като най-голямата грешка в живота си. Той несъмнено смята, че е помогнал за отварянето на  кутията на Пандора за ядрената енергия. В същото време обаче великият учен не може да бъде отговорен за последвалите злини, тъй като войнствената природа на човека щеше да се препъне в ядрени оръжия, дори и Айнщайн да не беше роден.