Късче светлина от историята – Списъкът на Оскар Шиндлер

„Който спаси един единствен човешки живот – спасява целия свят“, пише в Талмуд и върху пръстена, подарен на спасителя от благодарните евреи

Преди 15 години в ръчен куфар в семейната къща на отдавна починалия Оскар Шиндлер е открит оригиналният списък на спасените от него евреи в годините на Втората световна война. По-късно той е предаден в музея на холокоста в Йерусалим.

За еврейския народ този списък е свещен. „Този, който спаси един единствен живот, спасява целия свят“, пише в Талмуда – древните указания за спазване на старозаветните закони. Този надпис е гравиран и върху пръстена, който евреите подаряват на Оскар Шиндлер. Има го и на пощенската марка, която Израел издава за 100-годишнината от раждането на Шиндлер (28 април 1908 г.) Списъкът стана известен на света благодарение на филма на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“ от 1993 г.

Оскар Шиндлер не е бил вярващ или поне не е бил силно религиозен, когато спасява над 1200 евреи във войната. Той е индустриалец, вербуван от Абвера, а също така и член на националсоциалистическата партия, иначе казано – нацист. Любопитно е, че бъдещият спасител на евреите е получил смъртна присъда в днешна Чехия непосредствено преди Втората световна война. Била е издадена, тъй като чешките служби разкриват шпионската му дейност в полза на Германия. Той е спасен благодарение на това, че избухва войната и Чехия е нагазена от немските танкове. 

През 1939 година Оскар Шиндлер поема управлението на малка фабрика край Краков за производство на оръжия от порцелан. Остава там до края на войната под наблюдението на военната хитлеристка организация СС.

Докато немците изпращат евреите на Полша в лагерите на смъртта, Шиндлер пази своите работници, половината от които са евреи. Индустриалецът, който е веднъж човек на СС, втори път таен закрилник на евреите и трети път бизнесмен, желаещ да забогатее още, води сложен и пълен с рискове живот. Но от неговата история остава най-ценното в общочовешката история – милосърдието му да спаси невинни хора в ситуация, в която би могъл да загуби собствения си живот. В края на войната Шиндлер успява буквално да „отвлече“ още над 800 души от концлагерите Рогозница и Аушвиц.

След края на войната Оскар Шиндлер се опитва да оцелее в бизнеса, но без успех. Дори заминава за Аржентина, където създава ферма за бобри, но фалира. Връща се в Германия, прави завод за цимент и пак фалира.

След като шиндлеровите юдеи научават за нещастието му, го канят в Йерусалим. Оттогава той прекарва по шест месеца от всяка година в Йерусалим и шест – във Франкфурт.

Шиндлер умира през 1974 г. на 66 години в Западна Германия. Неговата воля обаче е била да бъде погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим – на хълма Цион. Той е единственият нацист в света, положен там. На надгробната му плоча пише: „Незабравимият спасител на 1200 преследвани евреи.“ Две години преди това на него е наименувана стая в Еврейския университет в Йерусалим. Там се съхранява и книга, в която са описани делата на Шиндлер и списъкът с имената на хората, спасени от него.