Любовта и лудостта на Камий Клодел

На 19 октомври преди 71 години тихо умира в лудницата Камий Клодел – вече стара (79 г.) и забравена. Днес нейни талантливи скулптурни композиции могат да се видят музея на Огюст Роден в Париж. А Роден е най-голямата любов и най-голямата образа на Клодел. Връзката им е вдъхновила не малко творци да я опишат, но става най-популярна с френския филм „Камий Клодел“, където великолепните Изабел Аджани и Жерар Депардийо изиграха любовната драма.

Родената на 8 декември 1864 г. Камий Клодел от малка е

„Валс“ на Клодел

показвала дарбата да вае от глина фигури. Затова се премества от провинцията в Париж да учи изкуството в Академията Колароси. Когато е на 18 години, на пътя ѝ застава Роден. С 24 години по-възрастен от нея, той все още не е достигнал върха на славата си като скулптор, но вече е доста популярен.

Камий има огнен темперамент, склонност да доминира, хапливо остроумие, провокативен характер, както и легендарна груба дарба за подигравки.

От 1882 г., когато за първи път се среща с Огюст Роден, до 1892 г., когато се разделят, двамата не се наслаждават нито на спокойствие, нито на стабилност.  Клодел става вдъхновителка и довереница на скулптора. Имат бурна интимна и творческа връзка, но отказа на Роден да се раздели с Роз Бьоре, от която има дете, огорчава Клодел.

„Клюкарките“

Процесът на създаване на скулптура, ключов елемент в тяхната история, не винаги е лесен и често е изпълнен с отчаяние, търсене на изразяване и експерименти в моделиране, но е и източник на неустоимо, дълбоко подбуждане на духа. След страстната им любовна връзка, продължила десет години и изпълнена с остри думи, упорита работа, недоразумения и разочарования от двете страни, Камий Клодел слага край веднъж и завинаги на любовните си отношения с гения с намерението да се посвети изцяло на собствената си кариера.

В стремежа си да създаде собствена творческа идентичност, и да се откъсне напълно от Роден, тя поема в една напълно различна посока в своето изследване, като експериментира с нови интимни сцени, които до този момент са ограничени до областта на живописта. С новите ѝ теми, включително и Les Causeuses (Клюките), която се откроява сред най-известните ѝ композиции, тя улавя и възпроизвежда кратки моменти от ежедневието. В разгара на артистичната си кариера, тя отново заявява оригиналността си с La Vague (Вълната), скулптура пряко повлиян от Хокусай и японизма и напомняща за стила Art Nouveau. В тези две творби използването на трудни материали като оникс, изтънченото вплитане на полихромия и дръзките композиции, поддържат решителното ѝ намерение за виртуозност.

Въпреки прояви на вътрешен смут, които започват да се проявяват, Камий Клодел продължава да работи и да

„Вълна“

представя творчеството си до 1905 г. Камий Клодел все по-често изпитва тежки материални и финансови трудности, а появата на психични отклонения започва да я стресира. Негодуванието ѝ към Роден задълбочава вече необратимата деменция, от която тя е все по-неспособна да се възстанови. На почти педесет годишна възраст нищо не е останало от легендарната ѝ красота.

Тя унищожава много от творбите си, като обвинява Роден в конспирации срещу нея. Живее напълно изолирано.

Една седмица след смъртта на баща ѝ, на 10 март 1913 г.  тя е предадена на психиатрична болница. Там, без дори да се опитва да се бори срещу това да бъде вкарана и забравена, тя се отказа от скулптурата.

Умира след тридесет години на принудителен затвор.